Те се срещнаха на спирката.
Половин час по-рано от пристигането на автобуса.
Тя носеше жълта рокля,
черни кецове и
черна раница.
Обичайното.
Той бе облякъл бяла тениска,
светлосини дънки и
бели кецове.
По принцип носеше черно.
Отидоха в парка.
И двамата обичаха природата.
Седнаха на една пейка.
Третата, тази под дървото.
Говориха ли, говореха.
Все смислени неща.
Тя се усмихваше.
Беше много забавен.
Той не пушеше.
Не виждаше причина.
Помоли я да му каже,
защо разнася тефтера
със себе си.
Не желая да попадне в грешни ръце.
Беше кимнал.
Тя пък го попита,
защо не носи нищо.
Нямам, какво да губя.
Някак си този отговор я нарани.
Какво бе преживял,
че да стигне до подобен извод?
Страхуваше се да разбере..
BẠN ĐANG ĐỌC
𝕎𝕣𝕠𝕟𝕘 𝕊𝕥𝕠𝕡 | Грешна Спирка
Truyện NgắnТова не е любовна история. Това е история за живота. За изборите, които трябва да направим в него. За нещата, с които трябва да се примирим. За нещата, които трябва да променим. За нещата, за които трябва да благодарим. За нещата, за които трябва...
