Погледите им се засякоха.
Тя сви вежди.
Беше объркана.
Той извърна глава.
Умираше вътрешно.
Тя прибра нещата си-
спирката ѝ наближаваше.
Сбогува се с шофьора.
Преди да слезе погледна назад.
Към него.
Усмихна му се.
Съвсем леко.
Извинително.
И изчезна.
Момчето спринтира до нейната седалка.
Грабна парчето хартия.
Сърцето му се сви.
Бе подменила листовете.
Този бе част от тефтера ѝ.
Искам да сънувам нещо хубаво.
Поне в съня си да бъда щастлива.
Кой знае?
Може толкова да ми хареса,
че да остана там.
Завинаги щастлива.
Отишла си в мир.
Завещала хаос.
Оставила болката зад гърба си.
Заживяла в мечта.
Обичала и била обичана.
Но кога?
Вчерашна дата.
22:30 часа.
Колко му бе познато..
VOUS LISEZ
𝕎𝕣𝕠𝕟𝕘 𝕊𝕥𝕠𝕡 | Грешна Спирка
NouvellesТова не е любовна история. Това е история за живота. За изборите, които трябва да направим в него. За нещата, с които трябва да се примирим. За нещата, които трябва да променим. За нещата, за които трябва да благодарим. За нещата, за които трябва...
