Sᴇɴꜱɪᴛɪᴠᴇ ꜱᴘᴏᴛꜱ|| Tᴀᴇᴋᴏᴏᴋ

//eight:regrets//

Една седмица по-късно Техьонг и Чонгкук все още бяха разделени. Дори прекъснаха всякакви контакти.

Техьонг отседна при свой приятел и постоянно говореше за това колко му липсваше Куки.

Чонгкук от своя страна говори с родителите си, които по някаква причина бяха доволни от факта, че синът им е прекратил дългогодишната си връзка с Техьонг.

По принцип майката и бащата на Кук нямаха против това, че синът им е гей. Или поне така твърдяха. При всеки удобен случай му натякваха как Техьонг не е подходящ за него, как Чонгкук ще отиде в ада и как те искат детето им да е нормален човек, който да им доведе много внучета.

Вече разбирате защо Куки не беше толкова близък с родителите си.

Сега, когато Техьонг го нямаше не беше близък с никой.

В някаква огромна степен по-малкият съжаляваше, че се раздели с приятеля си, но реши да го направи за себе си.

Знаеше, че може би не постъпва правилно, но върпеки това не спираше да мисли за себе си.

Чонгкук беше повече от наясно с факта, че постъпваше неправилно, но се беше изморил от всичките спорове и караници. Не искаше връзката им да прерасне в една постоянна кавга. Според него любовта не работеше така.

~

Техьонг отпи малко от чашата си с вода и положи изморената си глава върху твърдата, дървена маса.

-Ааа не. Няма да ми спиш тука. - обади се мъжки глас.- Имаш си легло.

В стаята влезе момче- високо, с кестенява коса и тъмно кафеви, почти черни очи. Съквартиранта на Техьонг.

-Не спя, Хьонгуон, просто размишлявам.

-Пак ли мислиш за Чонгкук?

Техьонг кимна. Все още изпитваше онази тъпа, дразнеща болка, когато някой споменеше името му.

Хьонгуон седна срещу Те и си пое дълбоко въздух.

-Щом толкова го обичаш трябва да говориш с него.

-Той не иска.

-Или спираш с оправданията и започваш с действията или спираш с оплакванията и започваш да си търсиш ново гадже. Изборът е твой. - гласът на Хьонгуон звучеше твърд и категоричен.

-Но ако обичам нещо трябва да го пусна на свобода. - запротестира Те.

Другият се ядоса.

-Ти си идиот. Ако обичаш нещо се бориш със зъби и нокти за него.  Нещата, които взимаш за даденост ти се отнемат.- Хьонгуон звучеше бесен, но толкова болезнено прав.- Любовта не работи като по филмите, за това се стягай.

- И все пак ще му дам малко време.

-Избора си е напълно твой, но да не съм те чул да се оплакваш после. Предупредих те.

Хьонгуон и Техьонг си размениха още няколко думи преди да решат да си легнат да спят.

Техьонг беше в стаята за гости, а приятелят му в своята собствена спалня.

Думите на Хьонгуон се превъртаха в главата му. Наистина беше прав. Те не харесваше това.

Може би, защото щеше да му се наложи да се изправи срещу чувствата си и да сложи себе си пред Чонгкук този път. A това беше нещо, в което не беше добър.