Нейният образ

Глава I

- Нахална си като нея! - извиках на животното, което току що беше прегазило всичките разхвърлени по леглото листи. То ме погледна със сините си неразбиращи очи и ми обърна гръб, заемайки се с банята си.

Отворих стария дървен прозорец и запалих цигара. Издишвайки отровния дим, който изглеждаше още по-гъст, сливайки се със студения февруарски въздух, погледнах надолу към улицата. Макар и на петия етаж, ясно различавах лицата на минувачите, които бяха крайно безинтересни. Всеки път щом очите ми забелязваха жена с дълга черна коса, сърцето ми забързваше ритъма си, а след като виждах, че това не беше тя, то отново се връщаше към равномерното и скучно туптене.

Черният дявол скочи до мен на перваза на прозореца и измяука жално, гледайки сгушилите се птици по покривите на къщите.

- Това не е тя, не е твоята стопанка - казах тихо, сякаш на себе си, и потупах животното по главата, на което то отвърна с леко изсъскване. Побутнах леко Лола, за да слезне на земята и затворих скърцащия прозорец внимателно, за да не се разпадне в ръцете ми.

Върнах се към работата си, хвърляйки от време на време поглед към животинчето.

- Защо те заряза при мен, а? - попитах и зачаках отговор. - Някакво наказание ли е? За да се сещам постоянно за нея ли?

След краткото мълчание от страна на котката тежка въздишка се отрони от гърдите ми.

- Лола, Лола, стопанката ти е коварна жена - прошепнах, сипвайки мляко в паничката й.