Нейният образ

Глава IX

Паника обвземаше цялото ми тяло всеки път, когато чувах някакъв шум, идващ от коридора пред апартамента ми. Предишната вечер бях заспала трудно, а тази сутрин се събудих рано, което правеше настроението ми още по-лошо. Мисълта, че тя идваше, ме беше обсебила и ме караше да се чувствам като малко безпомощно дете.

Лола лежеше пред току що запалената печка, потропваше спокойно с опашка, изразявайки обичайното безразличие към всичко наоколо.

Хвърлих поглед към малкото зацапано огледало до леглото ми. Отсреща ме погледна бледа жена с големи тъмни кръгове под очите и рошава светла коса, която обрамчваше лицето й. То изглеждаше восъчно и сякаш всички цветове ме бяха напуснали, правейки ме по-невзрачна от обикновено. Кафявите ми очи бяха безизразни и единственото, което се четеше е тях, беше притеснение.

- Лола, как изглеждам?

Не получих отговор.

Пред вратата се чу тропота на токчета, а след секунда на старата дървена врата се почука. Пристъпих отривисто напред, обърсвайки едновременно потта от ръцете си в стария черен пуловер.

Отворих вратата бавно и плахо, страхувайки се какво ме чака от другата страна.

- Здравей! - промълви тя, усмихвайки се топло.

Беше облечена в любимото си червено палто със златисти копчета и черни ботуши с висок ток. Блестящата й черна коса се спускаше на вълни покрай красивото й лице, а изразителните й сини очи излъчваха топла нежност. Отдръпнах се сковано от вратата, подканвайки я да влезе в малкия апратамент. Тя пристъпи уверено вътре, като обгърна с очи познатата й до болка стая.

Красивата жена си пое дъх, подготвяйки се да започне разговор, който щеше да бъде тежък и за двете ни.