Нейният образ

Глава IV

Тихото мъркане на Лола ме събуди от следобедната ми дрямка. Животинчето се въртеше около главата ми, оставяйки от черната си козина навсякъде, от където минеше. Когато видя, че отворих очи, веднага ме остави намира.

- Какво искаш? Имаш същите навици като нея, нали знаеш? И тя постоянно ме будеше, когато й беше скучно и нямаше какво да прави! - оплаках се на черната топка косми, свила се доволно в краката ми.

- Хайде ставай! Защо идвам в този тесничък апартамент след като даже няма да се забавляваме! - каза тя със знойния си глас, мушкайки ръка под блузата ми.
- Остави ме още малко - измърморих все още сънено.
- Няма, няма! - засмя се, заигравайки се с косата ми. - Хайде, нека играем някоя игра. Или пък да гледаме филм. Хайде, ставай!

Тръснах глава, опитвайки се да избягам от болезнените спомени. Вече бяха минали седмици, но продължаваха да ме връхлитат мисли за нея. Образът на красивата жена със сините очи и походката и нрава на дива котка продължаваше да обсебва съзнанието ми, карайки ме да се чувствам безпомощна в собственото си тяло. Въздъхнах и се обърнах към Лола, която в последно време се беше превърнала в единственото същество, с което разговарях.

- Ела - казах й, помръдвайки измамно пръсти.

Животинчето се приближи, подуши ръката ми и се обърна демонстративно с опашката си към мен. След малко я попитах:

- Гладна ли си? Не можеш ли да си поискаш храна? Точно като стопанката ти си! И тя не знаеше как да помоли за това, от което се нуждае!

След известно време Лола измяука, сякаш разбрала забележката ми от преди малко. Заведе ме до купичката си, въртейки се умолително около краката ми, поглеждайки със сините си очи в моите, все едно искаше да ми каже нещо.