Нейният образ

Глава III

- Лола, космите ти са навсякъде!

Ядосано бутнах купчината пране в пералнята и затворих с крак малката кръгла врата. Черният дявол се беше сгушил доволно пред печката, помръдвайки кокетно с опашка.

- Знаеш ли, че тя мразеше мириса на праха ми за пране?

Лола измяука тихо в отговор.

- Имаше един парфюм, който винаги ползваше. Опаковката му беше яркочервена, окрасена с черни и златни елементи. Помня как стоеше пред огледалото и се пръскаше с малката тубичка, докато всяка част на тялото й не се напоеше с тежкия завладавяващ аромат. Погледът й беше налудничав и мистериозен. Силен мирис на момина сълза, преплетен с нежни нотки жасмин изпълваше стаята. Пасваше на характера й перфектно.

Горчив смях се изплъзна от гърлото ми.

- Всичко беше напоено с тежкия й парфюм - завесите, чаршафите и дори ти, Лола!

Котката ми хвърли безразличен поглед, изпълнен с досада - знак, че няма намерение да ми обръща каквото и да е внимание.

След малко се чу тихият звук, който показваше, че пералнята беше свършила работата си.

Докато нареждах разсеяно дрехите на малкия сушилник пред печката, вдъхнах аромата на новия прах за пране, който бях купила наскоро. Богатият мирис на момина сълза изпълни стаята, припомняйки ми за мистериозната жена, която го обичаше. Лола се размърда неспокойно на мястото си пред печката, сякаш разпознала тежкия аромат, и продължи да потропва монотонно с опашка.