Нейният образ

Глава VI

Черният дявол скочи от перваза на прозореца, приземявайки се елегантно върху изтъркания дървен под. Настани се до мен, увивайки подмолно опашка около краката ми.

- Ей, Лола! Внимавай с бутилките! - предупредих черната топка косми.

Тя ме погледна неразбиращо и скочи върху кухненската маса.

- Лола! - извиках, забелязвайки как животното кокетно бута празната стъклена бутилка уиски. То измяука извинително, бягайки към другия край на стаята. Очите му блестяха в тъмното, придавайки страшна атмосфера на малкия апартамент.

- Виж, Лола! - казах след малко. - Не мога да изчистя. Пияна съм. Изчисти сама.

След като не получих отговор, продължих.

- Проклета котка! Звъня й да си те прибира. Не те понасям!

Стигнах с мъка до телефона си, опипвайки с полузатворени очи кухненската маса. Набрах номера, който беше гравиран в съзнанието ми и знаех, че никога няма да забравя, колкото и бутилки алкохол да изпия.

- Лола, тя не вдига! Ще й оставим гласово събщение. Ела и ти да й кажеш нещо!

Изчаках, но животинката не се появи.

- Ей! - започнах да говоря. Ръката, с която държах телефона, трепереше неконтролируемо, издавайки вътрешната ми борба. След кратко мълчание продължих: - Виж, мразя те. Виновна си за всичко. Мразя всички спомени, които ми останаха от теб, след като си тръгна. Знаеш ли, не искам вече да те помня. Любовта, която ми даде, не я искам! Ще те забравя! Мразя те... Мразя те, защото не мога да те намразя. Но знаеш ли какво? Не мога да те забравя, дори да искам. Наистина те обичах. Може би прекалено много. И също, ела си прибери тъпата котка, че ще я изхвърля навън!

Млъкнах, за да избърша горещите сълзи, стичащи се по бузата ми.

- От къде се трие гласово събщение, по дяволите?

Лола измяука някъде в тъмнината, сякаш се подиграваше как думите се търкаляха непохватно в устата ми, а когато ги изричах не звучаха правилно. Сякаш се смееше на това, как алкохолът ме беше направил честна и искрена в малките часове на нощта.

Затворих телефона си, изчистих счупеното стъкло и се настаних на топло под завивките. Лола се сви близо до главата ми, мъркайки утешително, сякаш съзнаваше, че точно от това имах нужда.