Нейният образ

Епилог

Отворих стария дървен прозорец, който наското бях боядисала в бяло, и запалих цигара. Очите ми обгърнаха пролетния пейзаш пред мен, който накара в душата ми да се загнезди едва доловим трепет на детска надежда. Цветовете на цъфналите ябълкови дървета плаваха из въздуха, изпълнявайки галантния си танц, а при всеки по-силен полъх на вятъра се издигаха като ураган високо в небето и изчезваха в далечината, оставяйки само сладък аромат след себе си.

Хората вървяха бавно по улицата и се наслаждаваха на нежните топли лъчи на пролетното слънце. Въздухът имаше свеж аромат на цъфнали цветя, примесен с приятния мирис на влажна почва. Пролетта беше преборила зимата, връщайки малко по малко цветовете на познатия ми пейзаш.

На перваза на прозореца скочи малка топка косми с цвета на цигарен дим.

- Мисти, още си малка да се катериш по прозорците! - скарах се на дребното коте.

То измяука тихо и се сгуши е ръцете ми, мъркайки силно и доволно.

Свалих Мисти на изтъркания дървен под и сипах мляко в паничката й. Малкото коте дотича с късите си крачета и започна радостно да се храни.

- Яж, за да пораснеш! - засмях се и прокарах бавно ръка по късата кадифена козина на котето. То ме погледна с пъстрите си очи и се завъртя кокетно около протегнатата ми ръка, давайки ми обещание никога да не ме напуска.