Нейният образ

Глава V

Избърсах с опакото на ръката си образувалата се на прозореца скреж.

- Лола, вече е март! - прошепнах.

Котката измяука от далечния край на стаята и дотича бързо до мен. Скочи на перваза на прозореца, а когато го отворих направи един от опасните циркови номера по външния му перваз, молейки се за малко внимание.

- Лола, виж хората отвън. Толкова са скучни! Виждаш ли онази двойка там долу. Държат се за ръце в това студено време. А може всеки да се сгуши на топло в собственото си палто!

Лола ме погледна неразбиращо и направи още една обиколка по заснежения перваз, обърсвайки с опашката си малкото натрупан сняг, наръсен отгоре с цигарена пепел.

- Знаеш ли защо го правят, Лола? Защото това е да си влюбен - не виждаш и не усещаш нищо друго, освен присъствието на човека до теб.

Котката нищо не ми отвърна, а се зае с наблюдението на сгушилите се по покривите птици.

- Лола, знаеш ли какво е да обичаш някого? Би направила всичко за този човек, би му подарила своята усмивка, дори това да направи теб нещастна. Би поела всеки удар, който е предназначен за този човек, дори това да нарани теб. Би му дала ръкавиците си в студен зимен ден, дори да усещаш всяка снежинка, която се забива в голата ти кожа, като острие. Би направил всичко, за да се чувства този човек добре, да е щастлив.

Черният дявол ми хвърли поглед, изпълнен с безразличие, и скочи на дървения под, скривайки се от погледа ми.

Тази вечер преди да заспя зададох на свилата се в краката ми котка един последен въпрос, на който тя за пореден път не отговори.

- Лола, знаеш ли какво е чувството да обичаш някого повече, от колкото можеш да понесеш?