Нейният образ

Глава II

- Лола! - извиках.

След като животинчето не се появи, опитах да я примамя по друг начин - разклатих кутията с мляко. Този звук Лола познаваше, защото старата й стопанка обичаше да прилага различни методи, за да привлече животното.

- Лола! - прошепнах, забелязала черната космата опашка, която тайнствено се появи зад кухненската маса. След малко се показа и притежателката й. Малката й муцунка трепна, подушвайки мириса на прясно мляко, а от гърлото й излезе кратко умолително мяукане.

Отново отворих стария дървен прозорец, оставяйки черният дявол да се храни на спокойствие. Зимата беше решила да ни напомни за съществуването си с рекордно ниски температури и ранната утринна скреж по стъклата на прозорците. Жените вървяха забързано по улицата, облечени в модерните си палта, потропвайки с високите си токчета.

Усетих как нещо топло се допря до крака ми.

- Лола, подмазвачка от класа! - изсмях се и върнах погледа си към света отвън.

Запалих втора цигара, избягвайки да се връщам към досадната работа, която ме чакаше настойчиво на отворения на лаптопа ми файл.

- Лола, знаеш ли, че тя също обичаше дълги палта и високи ботуши? Казваше, че не може да си позволи да носи обувка с ток, по-нисък от 11 см. Знаеш ли защо?

След като Лола не ми отговори, продължих:

- Защото носеше само дълги палта. Казваше, че така се чувства по-женствена. Имаше едно любимо червено палто със златисти копчета и тъмни кантове, което сама беше купила с първата си заплата. Много й отиваше.

Студения февруарски вятър разроши заплашително косата ми, приканвайки ме да се скрия на топло в малкия апартамент. Настаних се пред скромната печка, забравяйки за отворения файл на лаптопа, червеното палто със златните копчета и застрашително високите ботуши. Лола се сгуши подмолно в краката ми, огласявайки цялата стая с шумното си демонстративно мъркане.