Последен спомен

17 - Цербер

Писъците, които Надя и Мишел издаваха, се завъртяха на спирала около мен и ме обгърнаха. Задушаваха ме. За пръв път не аз бях този, който пръв скачаше, готов да отвърне на удара. Никой не го направи, не и навреме.

Главата така ме цепеше, че не успях да реагирам. Куче-нещото се нахвърли върху Мишел, замахна с лапа и с такава мощ я изрита, че тя полетя и се приземи върху масата пред дивана. Из целия хол се разхвърчаха парчета дърво и трески.

И тогава, сред целият този дъжд и прах от разцепената дървена масичка, се появи Дориан. Сякаш го гледах на забавен кадър – точно като по филмите. Беше облякъл коженото си яке, беше си дал най-твърдия, невъзмутим израз на лицето и беше стиснал здраво в ръце лопатите, с които събирахме въглищата от моравата. Очаквах от нищото на носа му да се появят слънчеви очила и той да ги свали като Хорейшио.

Той ми подхвърли едното „оръжие" и се приготви за битка. Моят Дори се върна в играта.

Погледът ми се спря на Надя. Единствено можех да си представя зачервеното ѝ измъчено лице, докато онези извратеняци си играеха с нея. Ръцете ѝ – оковани с вериги, краката ѝ – вързани за стола, косата ѝ – подгизнала от отровата от медузи, с която я заливаха отново и отново. Плачът ѝ, който ден след ден постепенно затихваше, докато най-накрая гласът ѝ не прегракна.

И всичко това по моя вина.

И тогава нещо в мен избухна. Вече не усещах болка в главата или където и да е. Дадох воля единствено на омразата си към онези откачалки.

Двамата с Дориан замахнахме и почти не отсякохме две от главите на куче-нещото. Средната се разгневи, и успя да захапе дръжката на моята лопата. Започна една борба между нас и задърпахме двата края на лопатата, все едно играхме на онази игра, където двама противници дърпат въже. Животното замахна с гигантската си лапа към лицето ми. Зъбите ми изтракаха, усетих рязка болка в езика и за миг виждах единствено звездички пред себе си.

- С какво са те хранили, бе? – извиках и осъзнах, че бях на пода, а нещото се бе надвесило над мен. Шест яркожълти змийски очи се бяха взрели в мен и три чудовищни усти ми се зъбиха. В същия момент, когато една гнусна лига капна върху лицето ми, Дори халоса чудовището и то залитна настрана.