Последен спомен

3 - Феърклъф

Лондон.

Тази ненормална, долна червена гадинка бе завела моето сладкишче в шибания Лондон?!?

При кралицата?

На друг континент?

В другото полукълбо на Земята?

Мислех, че ще повърна и това не се дължеше на деветчасовия полет от Маями до Лондон с частния самолет на Кевинс. Добре, че имах компания, защото едва ли щях да успея да се задържа на краката си, след всичко научено до този момент.

С мен дойдоха Мишел, Вяра и Роуз. Въпреки всичките ми упорства сестра ми да си остане в Маями, защото нямаше никаква работа в мисията „Да спасим Надя", тя не се предаде. Леле, страшно нахално човече беше. Също като мен.

Лондон бе по-голям, отколкото го помнех. Доста по-голям. И дори не знаехме откъде да започнем, защото нито имахме карта, нито кръв от Надя или Любов, с която чрез магия да я открием. Остана ни само едно – да се надяваме на чудо.

След като снощната магия на Мишел посочи някаква къща в покрайнините на Лондон, решихме да започнем оттам, въпреки че едва ли Ерик я задържаше на едно място. Сигурно всеки ден я местеше с надеждата да не бъде открита – не беше толкова глупав, колкото се надявах да е. Но все пак решихме да проверим.

След като позвънихме, вратата ни отвори възрастна жена с износена рокля на малки цветчета. Беше доста пълна, а изпъстрената ѝ с бели кичури рижава коса бе захваната с шнола. На врата ѝ висяха очила за четене, окачени за златиста верижка. И въпреки окаяния ѝ вид, бих казал, че беше богата, съдейки по надменния поглед и скъпото обзавеждане, което виждах иззад нея.

- Здравейте, мили дечица. Какво ще желаете? – тонът ѝ беше толкова добронамерен, че чак да ти се пригади, а акцентът ѝ беше почти неразбираем. Сигурно цял живот е живяла тук. – О, момент, моля!

Бабата се скри замалко, а през това време ние четиримата се спогледахме.

- Мисля, че не уцелихме къщата – каза Вяра.

- Защо ли си помисли така? Аз пък очаквах онзи тъпак да наеме за охранители баби, които да размахват бастуни и да плашат всеки посетител!

Когато говорех със сърказъм, значи или бях отегчен, или нервен. В момента мислите ми в главата така препускаха, че не можех да ги разгранича една от друга, а кракът ми не спираше да тропа. Да, определено се тресях от нерви.