Последен спомен

9 - Изкуфяло гадже

Дните се сливаха един с друг. Трябваше ми поне седмица да се възстановя напълно от прекомерното използване на силите ми. Не бях чувал никакви новини за състоянието на сестра ми нито за Вяра. Сякаш бяха потънали вдън земя. Единственото, което знаех със сигурност, бе, че Надя постепенно започваше да забравя всичките измишльотини, които ѝ беше набил в главата Ерик. Всичко започна от момента, в който почти умрях, жертвайки се да спася Мишел. Това Надя видяла като саможертва в името на другиго и решила, че може би не бях толкова студенокръвен.

Но не бях сигурен дали бе права.

Както и да е, с Надя решихме да започнем отначало. Стъпка по стъпка омразата ѝ към мен се отмиваше от главата ѝ и сега бяхме нещо като обикновени познати. Колкото и зле да звучи, имахме огромен напредък от чупенето на точилката в главата ми до непринудени разговори за времето.

А Мишел и Дориан... да кажем, че той ходеше по петите ѝ като кученце, а тя му хвърляше пръчката надалеч, за да се отърве от него за по-дълго време.

Оказа се, че в същото време, когато бе взривът в колибата, който все още чувах в кошмарите си, имало такъв и в тръбите в килера. Явно слухът не ми бе изневерил, тъй като ясно чух тиктакането на таймера. Тези тръби започнали да пълнят с вода мазето под килера и тъй като то е изба и водата няма накъде да се оттече, цялото пространство се напълнило, докато Мишел била заключена там.

- Не мога да разбера кой извратеняк би си играл така с чужди животи – възмути се Дориан.

- Не само един, а трима са извратеняците – отбелязах с омраза и се сетих за Виолета и син и баща червенокоси.

- И какво толкова се е случило между вас? – питаха ме те.

- Честно да ти кажа, какво не се случи? – отвръщах им аз с престорена усмивка.

Не исках да си спомням за онази случка. Натяквах си всеки ден, че ако не го изкажа на глас, значи не е истина. Но бях сигурен, че не беше само това. Трябваше да има още някаква причина, поради която онези толкова много да ме мразят. Вероятно още преди векове прапрадядо ми е откраднал златото на прапрадядо Червена глава и са го запомнили за вечни времена. Родът ми е прословут род на пирати, прочути из цяла Европа. Нищо чудно, че имах толкова врагове – всички ме мразеха. В това число и Надя – и то с право.