Последен спомен

14 - Подаръци

Навън грееше топло слънце, нетипично за британския октомври. Облаците се бяха разсеяли и нямаше следа от скорошните бури. Небето беше чисто - по-изчистено от другите дни, но не и достатъчно за човек, прекарал години наред по топлите меридиани на планетата. Липсваха ми горещите дни по бреговете на Флорида, на Италия и особено на Гърция. Бих дал много да се върна там, но бих дал всичко да остана със сладкишчето ми.

Дни наред с Дориан си играехме да чистим двора от въглищата, в които Надя го превърна. Оставаше ни още малко и вече бе започнала да никне свежа трева, галена от топлите лъчи на слънцето, ала на мястото на дървото зееше огромна дупка - същата, каквато бе и в душата ми.

Как бях успял отново да се оплескам така зверски? Бях несравним в това отношение.

Но сега ми се предоставяше нов шанс в живота. И нямаше да се прецакам отново. Всяка една дума и всяко едно действие щяха да бъдат отмерени и предварително обмислени. Нямаше да позволя на стария Зак да се върне. Затъкнах го в най-закътаната част от съзнанието ми и се хванах на работа. Щях да се променя към по-добро. За Надя. Първата стъпка вече я бях направил -да организирам незабравим празник за рождения ден на Мишел.

Падна голяма суматоха. Всеки от нас четиримата без малката се зае с някаква задача. Аз открих торбички с балони в килера. Надя се зае да прави тортата и да шие рокли, подходящи за повода. Дориан пък претърси цялата къща за подходящ подарък за Мишел.

- Абе вие да не се стягате за сватба? По-спокойно! - отбелязвах аз.

- Трябва всичко да е перфектно - отвръщаше Надя, закрепяйки поредното парче искрящобял плат към роклята.

- Белите рози прекалени ли са? Май трябва да намеря червени. Или още някоя пандела... - казваше Дори и хукваше да сменя детайлите от опаковката за подаръка.

От три до пет часá аз бях дежурен да занимавам рожденичката. Това включваше вършенето на мръсната работа в двора, докато тя държеше пълната с изстинали въглени торба, наблюдаваше ме отстрани и ми се присмиваше.

- Защо имам чувството, че нарочно го правиш? - изтъкнах аз и загребах с лопатата последния остатък от изгасналата жар. - Това, че си рожденичка, не те прави принцеса.