Mᴀғɪᴀ ɢᴀᴍᴇ/Mᴏɴsᴛᴀ X FF

~Part 4~

- Nam Joo Hyuk!?

Не може да бъде... Какво прави той тук!?

  Докато се осъзная вече ме бяха завели до една огромна врата.

- Така.. Сега ще ми обясните ли какво правя тук? Така и не ми казахте! - рекох аз като погледнах с лош поглед Wonho.

- Не те интересува! Затвори я тая проклета уста... Откачалка! - каза Shownu.

- Моля!? Какво каза току що!? - извика аз. - Ще те пребия, добре че Wonho ме държи да знаеш!

~Jooheon~

Точно в момента, в който казах на Hyuk да седне се чуха крясъците и виковете на оная...

- Какво е това? - попита ме той.

- А нищо.. Мисля, че Wonho и Shownu се скараха нещо. Отивам да видя! - казах аз. - майната ви тъпаци и такива... не можете да се справите с едно момиче...

Като слязох доло видях как Yoon се опитваше да удари Shownu, а Wonho се опитваше да не я пусне.

Отидох при тях и хванах Yung за ръката.

- Вие двамата се качвайте горе при оня, аз ще се оправя с нея.

- Да, шефе! - казаха двамата и се качих на горе по стълбите.

- Сега няма да ти се размине! - казах аз като вкараха момичето в мазето и заключи врата. - Ти какво си мислиш, че правиш?

- Напоследък ми задават този въпрос доста често! - каза тя като ме погледна подигравателно.

Не се с държах и я ударих. Хвърлих я на земята при което тя си удри ръката. Клекнах до нея и я хванах за главата.

- Радвай се, че си момиче... До сега.. Можех и да те убия, но може пък да си полезна. Ако те чуя още веднъж да кажеш нещо или се държи връждебно... НЯАМА ДА СЪМ МИЛ... РАЗБРА ЛИ!? - извиках аз.

~Yung Yoon~

За първи път бях толкова изплашен. Виждъх пламъка в очите му. Виждах колко студенокръвен беше той. За него нямаше голямо значение на колко съм и че съм момиче. Можеше да ме убие когато си поиска. Той беше чудовище.. Къде се збърках?

Бях се замислила, но гласът му ме извади от мислите ми:

- Ти изобщо слушаш ли ме!? Пак ти казвам.... НЕ СЕ ДРЪЖ ТАКА! РАЗБРА ЛИ МЕ?

-..... да.... - казах докато хлипъх аз... Сълзите просто извираха от очите ми... Не съм очаквала, че ще проявя слабост точно сега.

Той излезе от стаята като не забрави да я залости... Тук нямаше прозорци.. Само една лампа която едва мигаше..... Студът ме убиваше, но трябваше да изтърпя... Няма къде другаде да отида.

~Jooheon~

Това момиче ме побърква. Отидох в дневната къде ме чакаше и Joo Hyuk. Преди да седна при него казах на Hyungwon да отиде да види раните ѝ. Нямаше да я оставя така, все пак ми трябва в добро състояние.

- Е Lee Jooheon, какво ще ми предложиш този път? - каза с усмивка Hyuk.

- Както обикновено... Имаме CH371.. Само с едно допира е до кожата и човека умира на мига... Също имаме и този хубав пистолет, който...

- Това да не е великият BKJ409... Казах, че стреля до 800 метра дължина... Как се сдоби с него. - заинтересува се той.

- Ха. Не мисля, че трябва да ти казвам начините си. Все пак иначе за какво съм тук. Мисля, че е най-добре да си остане тайна. И сега какво.. Вземаш ли ги? - попитах с самодоволна усмивка.

- Разбира се! Колко искаш?

- Десет милиона вона*!- казах аз.

- Jisung-a донеси парите от колата!

- Kihyun, Minhyuk.. Опаковайте нещата и ги дайте на господина.. - погледнах аз двете момчета.

~Yung Yoon~

Стоях в тази стая вече сигурно от час... Но ми се струваше като няколко дена.... Умира от студ, а дори не знаех кога ще изляза..

- Ах, тази врата няма ли да се отвори вече! - извиках аз.

Тогава вратата се отвори и от там се подаде момче, което не познавах.

- Кой си ти? Не се познаваме! - казах аз като го огледах от горе до долу.

- Казвам се Hyungwon.. Мисля, че това е ти е достатъчно. Предполагам не искаш биография.

- Всички тук сте големи задници! - казах.

- Задници!?! Ако още веднъж ме наречеш така няма да ти се размине! - той дойде при мен и отвори някаква аптечка.

- Какво ще правиш? - попитах.

- Ще те коля.... Какво мога да правя според теб!? Шефа каза да ти промия раните.

- Наистиан!? - този ме преби сега иска да ме лекува... Откачалака.... Какво ли ще се случва от сега нататък?

**************
*вон- корейската парична валута

Това е! Надявам се да Ви е харесало!

Малко стана бозичка, ама нататък ще става по-интересно!

Обичам Ви! 🍑❤️🍑