Mᴀғɪᴀ ɢᴀᴍᴇ/Mᴏɴsᴛᴀ X FF

~Part 21~

Щом отделихме устните си, неговата ръка все още стоеше на бузата ми. Видях как сълзата се стичаше от окото му. С напуканите си устни и течащата пот от челото му, той ми каза:

- Ти... Ми напомняш на нея... Колкото и да се опитвам не мога.... Не мога да не те докосна... Ти.. Ти си точно като Min-Gi, но защо... Трябва да..

Аз го прекъснах хващайки ръката му:

- Чуй ме, Jooheon-a.. Не искам да ти напомням на някой, който ти е донесъл болка.. Не искам всеки път виждайки ме да си спомняш за друг човек..

Shownu се появи от зад стената. Той беше целия потен и дишаше тежко.

- Оппа, какво има?! - попитах притеснено аз.

- Трябва да си тръгваме, защото скоро ще дойдат още хора, а не мисля че ще се справим. Хайде, ставайте! БЪРЗО!?

Чу се от края на коридора едно силно "Насам!" което ни накара да побързаме към останалите които ни чакаха отвън.

Щом излязохме видяхме как момчетата стояха до колата и ни чакаха. В момента, в който излязох се усмихнах виждайки как всички ни чакат.

- YOON-A! - това беше последното нещо което чух преди всичко да стане черно.

~Jooheon~

- YUNG YOON-AAA! - в този момент изобщо не ми пукаше какво ще стане.. Сега една част от мен се откъсна виждайки как тя пада на земята. Изтичах до нея и ударих силно тъпанара пред мен. Той се строполи и всички зад него тръгнаха към нас. Започнаха да ме блъскат. И аз се отдалечавах все повече и повече от момичето. Вече я бях загубил в тълпата от хора.

Бях готов да се бия, за да върна това момиче.. Нищо не ме спираше..

- Jooheon само шестима сме.. - каза Wonho.

- Как така!?

- Chang-kyun... Простреляха го в рамото...

Не ми стига, че Yoon я няма, а сега и приятелят ми... Не..

- Шестима е повече от достатъчно! Нали знаеш какво да правиш? - погледнах Wonho. Той само се усмихна, разбирайки какво имам предвид.

~Yung Yoon~

Събудих се, но не бях в топлата стая при останалите. Устата ми беше запушена с кървав парцал, а крайниците ми бяха вързани със здраво въже около стола, на който бях седнала. Дрехите ми бяха разкъсани.. В стаята беше тъмно.. До мен имаше само една малка масичка с един стар червен телефон с шайба, беше толкова близо. Трябваше само да се развържа. Но не можех. Наведох се и се опитах да завъртя шайбата с нос, но някой отмести главата ми.

- Миличка, това не става толкова лесно. Трябва да си заслужиш всяка една цифра от телефонния номер на много добрият ти приятел Jooheon. - щом каза това мъжът пусна някакво видео, което се прожектира на стената пред мен. На него се виждаше запис от камера в клуба на която... Се бяхме целунали... - Защо си толкова шокирана малката... Но колко да си по-малка.. Шест години са нищо.. А и ти си сама.. - той казваше толкова много неща свързани с миналото ми... Та той имаше толкова много информация свързана с мен.. - Yoonnie, знам всичко за теб.. До най-малката подробност.. - щом видях лицето му, коремът ми се преобърна.. Това беше Ji Soo.. Мъжът, който търсех..

Опитвах се да кажа нещо, но не можех.. Тогава той дръпна въжето и усетих как цялото ми лице запари... Кожата ми се протри.. Затворих очи и преглътнах всичко..

- Да не би да те заболя? Нали трябвало да третираме жените като мъжете... Ето сега го правя.. Само, че имаме един проблем.. Ти си жена.. Момиче което е на мое разположение и има нужда от помощ..

Без да се замислям извиках:

- ПОМОЩ!? НЯКОЙ ДА МИ ПОМОГНЕ!??!

Чух само подигравателния смях на Ji Soo до мен:

- Само това ли можеш, а? Казах ти, че ще ти дам да набереш някой като си заслужиш цифрите, но за да ти е по-лесно.. Ще трябва да направиш пет неща за десет цифри... Казвам ти.. Няма да е лесно... Сделка?

- Какво трябва да направя? - попитах след дълъг размисъл.

- Да се молиш..

To be continued....

---
Мина доста време, а?
Дано Ви харесва!