Mᴀғɪᴀ ɢᴀᴍᴇ/Mᴏɴsᴛᴀ X FF

~Part 12~

~Yung Yoon~

Събудих се в стаята ми. Бях с вчерашните дрехи... Спомних си какво стана... Какво ли щеше да направи с мен, ако не ме бяха спасили? Дали вече щях да... Не, стига съм мислила за това. Ако продължавам да си припомням, спомените от преди също ще се върнат.. Отворила съм нова страница и не мисля да се връщам...

Извадих краката си от топлите завивки и стъпих на студения пот. Исках да махна тази омърсена рокля, но нямах какво друго да облека. Погледнах се в огледалото и видях чудовище.. Косата ми изглеждаше като гнездо на птици, а гримът ми се беше размазал.

Излязох от стаята и чух смехове от долния етаж. Слязох долу и видях как в трапезарията всички се забавляват. Бяха щастливи от това, че бяхме взели чипа.

Отидох при тях и щом Chang-kyun ме видя видя веднага спря да се смее. Всички се обърнаха и ме погледнаха.

- Е, как спа? - попита ме Jooheon.

- Ами.. Аз, такова.. - заекнах, припомняйки си случката от вчера.

Тогава I.M стана и взе някаква торба с него:

- Хайде! - дръпна ме той и ме повлече към втория етаж.

~Jooheon~

Както си закусвахме и при нас се появи Yung. Наистина ѝ бях много благодарен за това което направи. Вчера когато я намерих в килера наистина се притесних. Все пак ми беше нужна... Заради това е.. Нали?

~Yung Yoon~

Chang-kyun ме повлече в стаята ми и ми даде торбата:

- Тук има дрехи, така че се преоблечи!

- Ам... - започнах аз.

- И също как си? - попита ме той.

- Ами.. Аз.. Чувствам се ужасно.. - казах като наведох глава.

- Не се притеснявай! Вече всичко е наред! Ако някой се опита да ти направи нещо аз ще те спася! - усмихна се той като показа мускулите на ръцете си.

Засмях се. И тогава той ме погледна с много странен поглед, казващ: "Какво ѝ става на тая!?".

- Имам чувството, че моите мускули са по-големи от твоите.-не спирах да се смея аз.

~Jooheon~

- Ау, това боли! За какво изобщо го правим!? - извика от болка Minhyuk.

- Тихо бе, глупак! Да не би да искаш да ни чуят!? - казах аз.

Ако се чудите, защо Minhyuk го боли.. Еми, ние малко.. Се бяхме залепили на вратата на стаята на Yoon, опитвайки се да чуем какво става вътре.. От любопитство само... Ама само малко. Бяхме се наредили един върху друг, за да можем всички да разберем какво става..

Чух как и двамата се смеят от вътре. А, не I.M си беше голям сваляч още от гимназията.. Не може да му позволя да си показва уменията сега...

Изведнъж вратата се отвори и всички изпопадахме вътре.

- Да, беше прав! Всички стоят и слушат.. - каза с наведена глава Yung.

  Опа... Май малко ни видяха..

- Защо бяхте отвън и ни подслушвате? - попита Chang-kyun.

- Ами... БЯГАЙ! - извика Wonho и всички се разбягахме и излязохме от стаята..

През деня не стана нищо друго интересно.. Само, че Yung не излезе от стаята си цял ден. Започнах да се притеснявам за нея..

> 22:41 <

Вече всички си бяха легнали, даже може би заспал вече,но аз още не можех..

Реших, че ще отида да видя дали Yoon е заспала..

Почуках на вратата, но нямаше отговор. Натиснах дръжката и леко отворих вратата, за да видя дали Yung спи. И да, спеше си като къпано бебе.

Отидох до нея. Беше се отвила, за това я завих. Седнах до нея на леглото заглеждайки се в нея:

-  Наистина свърши добра работа! - казах тихо аз като се усмихнах.

Тръгвах да ставам, но тя ме хвана за ръката:

- Моля те, Joo Hyuk стой тук! Не ме оставяй сама!

Joo Hyuk...  Nam Joo Hyuk!? Но от къде знае това име!? Няма начин...

*****************
Е, тази глава е не е много дълга или интересна, но се надявам да Ви харесва! Това е от мен!

Обичам Ви! 🍑❤️🍑