~Part 16~

175 15 22
                                    

~Chang-kyun~

Събудих се и усетих нещо тежко върху ръката ми. Обърнах глава и видях как Yoon се беше разположила. Изглежда бяхме заспал така. Тя изглеждаше толкова сладко. Слънчевите лъчи озаряваха лицето ѝ което я караше да изглежда още по-красива. Заради топлината бузите ѝ бяха придобили розов цвят, каращ я да изглежда като малко дете, което се е нацопало с грима на майка си. (като мен 24/7, защото който и да питате ще каже, че ставам червеничка доста често и за това съм си говорила с доста хора, че и да се изшервя заради някое момче, няма да може да се разбере😂...❤️)

Опитах се да стана без да я събудя. Отидох до вратата и излязох по най-тихия възможен начин.

~Jooheon~

Тичах из поле пълно с цветя. Мирисът на природа ме беше обгърнал в силна прегръдка. Тревата беше зелена, а птичките пееха своята вечна и красива песен. Всичко беше прекрасно.

Дочух смеене зад мен. Обърнах се, но там нямаше никой. Тогава чух момиче с звънлив глас да казва:

- Joo, намери ме! Аз съм точно там.. На онова място..

Щом чух това се затичах напред. Не и там, не и онова ужасяващо място.. Мястото където я видях за последен път.. Където за последен път видях.. Min Gi (момичето по-горе⬆️) .. Момичето което беше до мен винаги. Момичето което ме разбираше... Само тя беше до мен когато имах нужда...

Името ѝ което вече ме плаши..

"Choi Min Gi, 17 години, издирва се от... Пет месеца.. От година... Случаят с изчезналото момиче беше закрит.".. Това се пишеше по вестниците. Всеки път минавайки покрай някоя бутка и виждайки това ми идваше да изкрещя..

Търсенето ѝ беше закрито, но аз бях човека, който я намери, но и не казах на никой... Намерих я там.. Там, на мястото на което не исках да ходя.. Най-добрата ми приятелка.. Човека, който... Обичах.. Обичах я до полуда, но... Тя не чувстваше същото... Тя не ме обичаше по този начин. За нея бях просто приятел, който имаше нужда от помощ, но за мен тя беше моят въздух. Ако не беше тя, нямаше да живея.. Нямаше да мога да дишам.

И така стигнах до там, че... Както тя ми помагаше, аз сега погребвам нея, заедно със спомените ни заедно..

Тя вече беше минало. Трябваше да продължа без Min Gi, но защо сърцето ми не позволяваше..

Тичайки напред влязох през врата, която ме заведе точно там... Точно на онова място от което исках да избягам..

В единия ъгъл на стаята беше Min Gi. Точно както беше и в последния момент, в който я видях..

Бялата рокля беше все така мръсна и изцапана с кръвта, стичсща се от врата ѝ.. Лицето ѝ беше все така красиво дори и да беше покрито с кръв..

Исках да се приближа до нея, да я докосна отново както преди и да не я пускам..

С всяка стъпка отивайки към нея, нов спомен изкачше в ума ми... Момента когато ѝ казах, че няма друга освен нея или когато си обещах, че никога няма да се влюбя в друга...

Изведнъж от красивата ми приятелка нямаше и спомен.. Пред мен стоеше ужасяващо чудовище..

- Ела тук! - обърнах се и видях как Yoon ме вика заедно с останалите.

Веднага се затичах към нея.

Прегърна я силно и чудовището изчезна...

- Спокойно, аз никога няма да те оставя.. - това бяха последните ѝ думи..

~~~~

Събудих се и бях на земята.. Защо сънувам такива сънища? ... Не трябва, не е правилно.. Аз няма да се влюбя.. Никога повече...

**************
Това е за днес! Надявам да Ви харесва!

Също коя Ви е любимата песен на Mamamoo, ако го слушате и кой Ви е bias? - Аз не мога да си избера любима песен, но bias ми е Hwasa.

Също харесва ли Ви дебютната песен на Hwasa като солов изпълнител? - На мен да.

Обичам Ви! 🍥🍪🌸💛

Mᴀғɪᴀ ɢᴀᴍᴇ/Mᴏɴsᴛᴀ X FFOù les histoires vivent. Découvrez maintenant