Mᴀғɪᴀ ɢᴀᴍᴇ/Mᴏɴsᴛᴀ X FF

~Part 18~

_На сутринта_

Събудих се и си припомних какво се случи.. Все още не мога да си го обясня. Как ще го погледна в очите?! Как ще стоя до него и изобщо как ще му говоря!? Защо изобщо го направи?

Задълбочена в мислите ми дори не бях разбрала кога Shownu беше дошъл и ме гледаше:

-Стоя вече от пет минути, а ти така и не забеляза, че стоя пред теб.. Нещо те притеснява май, а?

- Не, защо си помисли това? - попитах аз, а той погледна към тавана.

- Да не би да пише нещо на тавана, че не спря да го гледаш докато ми говореше? Ще ти издам тайна. - каза той и се приближи до ухото ми и прошепна. - Много лош лъжец си! - аз го бутнх назад и скръстих ръце.

- Оппа*, много си гаден! - щом казах това той ококори очи и ме погледна, а аз сложих ръце на устата ми.. Как можах да изръся такава глупост!?

Погледнах към него и видях как се появи руменина по бузите му, а след нея и усмивка:

- Ами.. Такова.. Никой не ме е наричал така от години.. Ако искаш ми викай така.. Аз-з нямам нищо против.

-Добре... Оппа. - усмихнах се аз.

~12:26~

Докато си лежах на леглото усетих, как коремчето ми започна да говори отново. Бях гладна... И то много. Не бях яла от вчера, а корема ми направо си беше празен.

Не исках да се виждам с никой, за това се опитах колкото се може по-тихо да мина покрай стаите на останалите. Вървях леко и то много, но уви не можахме да сме в по-раздрънкана къща, че баш като стъпих на дъската пред стълбите тя успя да изкърца толкова силно.

Без вече да ми пука се затичах на долу по стълбите. Щях да падна няколко пъти.

Бързах към кухнята, когато точно влизай вътре и се блъснах в някой, който разля напитката си върху мен. Погледнах нагоре и тогава видях Hyungwon. Той ми се усмихна и каза:

- Опа, тук не е детска градина, че да тичаш така! Сега отиди да се преоблечеш.

- Но всички други дрехи които имам тук, а те не са много, са мръсни!-казах аз.

- Ами вземи ги изпери де!

Чу се шум на тряскъне от врата от другата страна на къщата. Тогава видяхме Jooheon запътващ се към врата, облечен с кожено яке, черни дънки и очила.

Hyungwon ме бутна извън кухнята и извика на излизащото момче:

- Я, Jooheon-a! Да не би да отиваш някъде?

- Какво те интересуват моите работи? - обърна се той. - Тя, защо изглежда по този начин. - погледна ме той като свъли очилата си. - Вземи се преоблечи.

- Ами.. - намалих тона аз. - Нямам какво друго да си облека...

- Ти се шегуваш с мен, нали? - изсмя се той, но след като не чу отговор, усмивката изчезна от лицето му. - О, ти не се шегуваш. - тогава той се обърна към закъчалката и ми хвърли някакво яке. - Обличай го и те чакам в гаража след пет минути.

Той слезе по стълбите, оставяйки ме сама с Hyungwon и с отворена уста. Чух как по-голямото момче цъка зад мен:

- Ако на това му викаш джентълмен, то аз съм жена... - казвайки това той се качи в стаята си.

Сетих се, че Jooheon ме чака и затова облякох якето, обух някакви кецове и се затичах към гаража.

Влизайки в огромната стая видях толкова много коли, че чак ми се прийска да са мои. Чух свирване от клаксон малко зад мен.

Видях Jooheon и се запътих към него. Отварякй врата и сядайки на седалката момчето ми подаде някакъв лист:

°°°°°°°°°°°°°°×××××××××°°°°°°°°°°°°°°°°°°

*Име: Kim Ji-Soo
* Години: 26 (30.03.1993)
* Престъпления: Изнасилване на шест жени, разпространение на наркотици и оръжия, кражби
*Умения: Добър в мойте изкуства и боравенето с нож и мечове
°°°°°°°°°°°°°°×××××××××°°°°°°°°°°°°°°°°°°

Обърнах се към Jooheon и го попитах:

- Кой е това?

- Следващата ни жертва..

********************
*оппа - обращение от по-малко момиче към по-голямо момче или по-голям брат
~

Завърнах се и с тази история, а не бях писала от толкова много време. Надявам се да Ви харесва!

Обичам Ви! 💛