Mᴀғɪᴀ ɢᴀᴍᴇ/Mᴏɴsᴛᴀ X FF

~Part 19~

 Гледах листът в ръката ми. Чудех се, какво ли щях да правя този път?

Мислите ми бяха прекъснати от ряския завой на Jooheon. Обърнах се към него, а той преспокойно си караше. Смъкнах си прозореца, за да подишам чист въздух, но той веднага го затвори и се обърна към мен:

- Ти мирна не можеш ли да стоиш? Не стига, че те помъкнах с мен ами сега и това! - при тези думи Jooheon ми подаде някакви черни очила. - Сложи ги!

- Ама.. - той ме погледна с лош поглед при което аз веднага ги сложих.

Пътувахме вече много. След сигурно час дойдохме в някакъв луксозен мол извън града.

- Не те ли притеснява, че на това място, пълно с толкова много хора може да разберат какъв си? - попитах.

- В това място има хора само като мен. Да не съм прост, че да отида другаде.

Jooheon слезе от колата и се запъти към сградата. Аз тръгнах след него.

Той вървеше толкова спокойно, а аз се притеснявах от хората около мен. Всички ме гледаха толкова злобно. Хванах се за Jooheon, при което той погледна към ръката ми която беше хванала неговата.

- Какво си мислиш, че правиш? - ококори очи той.

- Само за малко! Всички ме гледат много лошо!

- И мен ме гледаха така, но аз не тръгва да се хващам за някой! - Jooheon отблъсна ръката ми и продължи напред. Как може да е такъв идиот!? С какво съм го заслужила!?

Влязохме в някакъв голям магазин.  Jooheon отиде при персонала и им каза нещо. Те кимнаха и дойдоха при мен. Поклониха се и казаха:

- Госпожице Kim, моля елате с нас.

След много гласене и избиране на дрехи, се погледнах в огледалото:

Изглеждах.. Красива! Дума, която никога не съм употребявала за мен!

Излязох от пробните и видях Jooheon как си ровичка на телефона.

- Е как е? - попитах като се завъртях.

Той надигна поглед и ме отгледа от горе до долу:

- Добре е. Сега хайде тръгвай, че нямаме време!

- Но къде ще ходим? - зачудих се аз.

Той не ми отговори и отиде на касата. Аз се върнах, за да взема старите дрехи и отидох при Jooheon.

- Сметката Ви е един милион вона! - усмихна се жената зад касата.

Щом чух тази цена се стаписах. Тая се усмихва толкова мазно, ама то и аз да ми дадът толкова пари.. Jooheon извади пачка пари и я даде на жената. Тя му се усмихна и се поклони, а човека до мен каза:

- Задръжте рестото!

Все още бях в шок от чутата цена, но трябваше да настигна Jooheon.

Тичах след него докато не стигнах до паркиран ата кола.

- Яя, Jooheon - a! Чакай! Да не е лесно да се тича на токчета!? - попитах го аз.

- Първо, никога не ми казвай имети така и второ, да ти приличам на човек на който му пука дали е лесно? - погледна ме той.

- Ах... Все пак къде отиваме? - заинтересувах се докато влиза в колата.

- Ще видиш!

След още много каране по пътищата влязохме в някакъв тунел и всичко стан тъмно. Само леките светлини от тъблото на колата светеха както и фаровете осветяващи пътя напред. Видях как някакви хора мятат към колата. Jooheon спря и отиде при тях.

_Jooheon_

Хорта които щяха да ни вмъкнат в клуба.

- Jooheon-a! Мина много време от последната ни среща!

- Lee Jong-Suk! Наистина мина много време! Е, ще можем ли да влезем? - попитах аз.

- Разбира се! Все пак щом аз оговарям нещата. Кое е това момиче? Да не е някоя... - прекъсна го.

- Тя е... Част от екипа. Знаеш, че все пак ми трябва и жена в екипа!

- Изглежда малка! - каза Suk.

- Но не е! - отидох до колата и ѝ отворих вратата. Тя ме погледна с много объркан поглед:

- Какво става?

- Следвай ме! - казах тихо аз и подадох ръката си. Тя излезе от колата и застана до мен.

Върнахме се при другите хора и аз я побутнах да се представи.

- Здравейте! Аз съм Kim Yung Yoon! - поклони се тя.

- Аз съм Lee Jong-Suk! Приятно ми е! - каза мъжът и целуна ръката ѝ. - Е нека влизаме..

Започва се.. Сега стана интересно..

************
Дано Ви хареса!
Утре ще кача глава от The light in your eyes.

Обичам Ви! 💛