Гледах листът в ръката ми. Чудех се, какво ли щях да правя този път?
Мислите ми бяха прекъснати от ряския завой на Jooheon. Обърнах се към него, а той преспокойно си караше. Смъкнах си прозореца, за да подишам чист въздух, но той веднага го затвори и се обърна към мен:
- Ти мирна не можеш ли да стоиш? Не стига, че те помъкнах с мен ами сега и това! - при тези думи Jooheon ми подаде някакви черни очила. - Сложи ги!
- Ама.. - той ме погледна с лош поглед при което аз веднага ги сложих.
Пътувахме вече много. След сигурно час дойдохме в някакъв луксозен мол извън града.
- Не те ли притеснява, че на това място, пълно с толкова много хора може да разберат какъв си? - попитах.
- В това място има хора само като мен. Да не съм прост, че да отида другаде.
Jooheon слезе от колата и се запъти към сградата. Аз тръгнах след него.
Той вървеше толкова спокойно, а аз се притеснявах от хората около мен. Всички ме гледаха толкова злобно. Хванах се за Jooheon, при което той погледна към ръката ми която беше хванала неговата.
- Какво си мислиш, че правиш? - ококори очи той.
- Само за малко! Всички ме гледат много лошо!
- И мен ме гледаха така, но аз не тръгва да се хващам за някой! - Jooheon отблъсна ръката ми и продължи напред. Как може да е такъв идиот!? С какво съм го заслужила!?
Влязохме в някакъв голям магазин. Jooheon отиде при персонала и им каза нещо. Те кимнаха и дойдоха при мен. Поклониха се и казаха:
- Госпожице Kim, моля елате с нас.
След много гласене и избиране на дрехи, се погледнах в огледалото:
Изглеждах.. Красива! Дума, която никога не съм употребявала за мен!
Излязох от пробните и видях Jooheon как си ровичка на телефона.
- Е как е? - попитах като се завъртях.
Той надигна поглед и ме отгледа от горе до долу:
- Добре е. Сега хайде тръгвай, че нямаме време!
- Но къде ще ходим? - зачудих се аз.
Той не ми отговори и отиде на касата. Аз се върнах, за да взема старите дрехи и отидох при Jooheon.
- Сметката Ви е един милион вона! - усмихна се жената зад касата.
Щом чух тази цена се стаписах. Тая се усмихва толкова мазно, ама то и аз да ми дадът толкова пари.. Jooheon извади пачка пари и я даде на жената. Тя му се усмихна и се поклони, а човека до мен каза:
- Задръжте рестото!
Все още бях в шок от чутата цена, но трябваше да настигна Jooheon.
Тичах след него докато не стигнах до паркиран ата кола.
- Яя, Jooheon - a! Чакай! Да не е лесно да се тича на токчета!? - попитах го аз.
- Първо, никога не ми казвай имети така и второ, да ти приличам на човек на който му пука дали е лесно? - погледна ме той.
- Ах... Все пак къде отиваме? - заинтересувах се докато влиза в колата.
- Ще видиш!
След още много каране по пътищата влязохме в някакъв тунел и всичко стан тъмно. Само леките светлини от тъблото на колата светеха както и фаровете осветяващи пътя напред. Видях как някакви хора мятат към колата. Jooheon спря и отиде при тях.
_Jooheon_
Хорта които щяха да ни вмъкнат в клуба.
- Jooheon-a! Мина много време от последната ни среща!
- Lee Jong-Suk! Наистина мина много време! Е, ще можем ли да влезем? - попитах аз.
- Разбира се! Все пак щом аз оговарям нещата. Кое е това момиче? Да не е някоя... - прекъсна го.
- Тя е... Част от екипа. Знаеш, че все пак ми трябва и жена в екипа!
- Изглежда малка! - каза Suk.
- Но не е! - отидох до колата и ѝ отворих вратата. Тя ме погледна с много объркан поглед:
- Какво става?
- Следвай ме! - казах тихо аз и подадох ръката си. Тя излезе от колата и застана до мен.
Върнахме се при другите хора и аз я побутнах да се представи.
- Здравейте! Аз съм Kim Yung Yoon! - поклони се тя.
- Аз съм Lee Jong-Suk! Приятно ми е! - каза мъжът и целуна ръката ѝ. - Е нека влизаме..
Започва се.. Сега стана интересно..
************
Дано Ви хареса!
Утре ще кача глава от The light in your eyes.Обичам Ви! 💛
ESTÁS LEYENDO
Mᴀғɪᴀ ɢᴀᴍᴇ/Mᴏɴsᴛᴀ X FF
FanficКакво става, ако спреш грешната кола? Чети и разбери! 😊 17.02: (2019) ~#1 in MonstaX~ ~#1 in Mafia~ ~#1in Kihyun~ ~#1 in Minhyuk~ ~#1 in Shownu~ ~#1 in Hyungwon~ ~#1 i...