Mᴀғɪᴀ ɢᴀᴍᴇ/Mᴏɴsᴛᴀ X FF

~Part 15~

- За какво говориш? - попитах с объркване аз.

- Ха. Ще се правиш, че не разбираш ли? Чуй ме много добре! - дойде до мен и ме хвана за яката на блузата. - До кога ще ме лъжеш? ПО-ДОБРЕ КАЗВАЙ! - развика ми се той.

- Но аз не разбирам за какво говориш! - започнах да се дърпам.

- Сега ще видим колко не разбираш! - той ме хвана за ръката и ме задърпа извън стаята. Дори без да осъзнава, че буквално ме влачи по пода, той продължи да ме дърпа.

Слязохме на първия етаж и там видях Chang-kyun:

-... помогни ми.. - едвам изрекох аз.

- JOOHEON, КАКВО СИ МИСЛИШ, ЧЕ ПРАВИШ!? ДА НЕ ПОЛУДЯ!? СПРИ ДА Я ДЪРПАШ! - хвана ръката ми той и я издърпа от силната хватка на по-голямото момче.

- Остави я.. - каза Jooheon. I.M не изпълни това което Jooheon му каза, за това той извика по-силно. - КАЗАХ ДА Я ПУСНЕШ!

Chang-kyun продължаваше да ме държи. Той... Не ме пуска..

Но Jooheon ме издърпа от I.M и ме повлече към мазето,но този път влязох е в някаква друга стая. Тя беше цялата червена и имаше един стол в средата. Една част от стаята беше тъмна и не виждах какво има там.

Jooheon ме сложи на стола и отново се повтори историята с завързването на ръце. Той отиде в тъмния ъгъл на стаята и се върна с една пръчка и беше... Да, отново без тениска.

- Да, не ме гледай така! Не искам да ми стане горещо. - каза Jooheon.

- К-какво ще правиш с мен? - заекнах разбира се.

- Виждаш ли това? - погледна пръчката, след което удари левият ми крак. Извиках от болка, но него това не го бъркаше. - От къде познаваш Nam Joo Hyuk?! - отново ме попита той.

Получи отново мълчание и не разбирателство от моя страна и ме удари. Но как се очаква да му кажа истината и каква е връзката му с мен.. Просто е невъзможно..

Продължаваше да ме удря вече в продължение на половин час. Едва сдържах сълзите ми да не потекът по подпухналото ми лице.. Болеше ме.. Да, болеше ме, но не от ударите, а от това че човек, на който вече мислех че мога да вярвам, ме предаде толкова бързо... Защо? Защо трябваше точно тогава. Точно в този момент той да се появява там. Защо трябваше да спра тази кола,не можеше ли друга да дойде!?!

~Jooheon~

Вече се изнервих. И да продължавам да я удрям тя нищо нямаше да каже.. Хвърлих пръчката настрани и клекнах. Сложих ръце на главата ми и започнах да мисля. От къде за Бога ще знае за този човек каква е връзката ѝ с него!?! Та тя дори не можеше да се бие. От къде знае точно него!?

Вдигнах глава и видях как Yoon едва се сдържа да не заплаче... Просто казах:

-.. Не го дръж в себе си.. Няма да спре да те боли, ако не плачеш.

Видях как една по една сълзите започнаха да се стичат по така бялото ѝ лице.

-... не мога повече... - измъкна си я тя, но аз успях да я чуя.

- И аз. Изморих се! Но няма да спра докато не ми кажеш от къде се познавате!- казах сериозно аз.

Отидох до нея и хванах бръдичката ѝ.. Наистина, ако нямах такъв живот и я бях срещнал в миналото.. Наистина може би щях да я харесам.. КАКВИ СА ТЕЗИ МИСЛИ!? След като си помислих това отблъснат лицето ѝ настрани..

- Shownu, Wonho! - извиках ги аз като се показах през вратата.

Те веднага слязоха и като видяха в какво състояние беше Yung, и двамата ококориха очи. Не обърнах много внимание на това и просто им казах да я заведат в стаята ѝ.

Двете момчета хванаха момичето и я понесоха нагоре.

~Yung Yoon~

Отново се събудих в стаята ми. Исках да се изправя, но не можех да се повдигна. Краката ме боляха ужасно много. Видях, че и двата са бинтовани. Споните за това което стана ме връхлетя.

Изивках и сълзите отново започнаха да се стичат.. Опитах да не плача. Не исках никой да ме вижда така.. Успокоих се и някой влезе в стаята...

Това беше Chang-kyun.. Той веднага дойде при мен и седна на леглото ми..

- Добре ли си? - попита той.

- Ами мисля, че вече може би. След като казах това веднага се сгуших в него. Той щеше да каже нещо, но аз го прекъснах. - Моля! Само за малко...

~I.M~

Дори и без да се осъзная тя вече беше заспала.. А аз я прегръщах...

~Jooheon~

Вече мина час от както Chang-kyun отиде при Yung. Отидох горе и почуках, но не получих отговор за това влязох. Гледката ме шокира. Yoon и I.M бяха заспали прегърнати.... Но какво става... Защо се чувствам така?

**************
Това е за днес! Надявам се да Ви харесва!

Думата на деня: Време за оговори: до следващата глава

괜찮아
gwaen cha nh-a.

Победител е: @fake_maknae_02, защото само тя отговори, но и позна!

Обичам Ви! ❤️🍑❤️