- За какво говориш? - попитах с объркване аз.
- Ха. Ще се правиш, че не разбираш ли? Чуй ме много добре! - дойде до мен и ме хвана за яката на блузата. - До кога ще ме лъжеш? ПО-ДОБРЕ КАЗВАЙ! - развика ми се той.
- Но аз не разбирам за какво говориш! - започнах да се дърпам.
- Сега ще видим колко не разбираш! - той ме хвана за ръката и ме задърпа извън стаята. Дори без да осъзнава, че буквално ме влачи по пода, той продължи да ме дърпа.
Слязохме на първия етаж и там видях Chang-kyun:
-... помогни ми.. - едвам изрекох аз.
- JOOHEON, КАКВО СИ МИСЛИШ, ЧЕ ПРАВИШ!? ДА НЕ ПОЛУДЯ!? СПРИ ДА Я ДЪРПАШ! - хвана ръката ми той и я издърпа от силната хватка на по-голямото момче.
- Остави я.. - каза Jooheon. I.M не изпълни това което Jooheon му каза, за това той извика по-силно. - КАЗАХ ДА Я ПУСНЕШ!
Chang-kyun продължаваше да ме държи. Той... Не ме пуска..
Но Jooheon ме издърпа от I.M и ме повлече към мазето,но този път влязох е в някаква друга стая. Тя беше цялата червена и имаше един стол в средата. Една част от стаята беше тъмна и не виждах какво има там.
Jooheon ме сложи на стола и отново се повтори историята с завързването на ръце. Той отиде в тъмния ъгъл на стаята и се върна с една пръчка и беше... Да, отново без тениска.
- Да, не ме гледай така! Не искам да ми стане горещо. - каза Jooheon.
- К-какво ще правиш с мен? - заекнах разбира се.
- Виждаш ли това? - погледна пръчката, след което удари левият ми крак. Извиках от болка, но него това не го бъркаше. - От къде познаваш Nam Joo Hyuk?! - отново ме попита той.
Получи отново мълчание и не разбирателство от моя страна и ме удари. Но как се очаква да му кажа истината и каква е връзката му с мен.. Просто е невъзможно..
Продължаваше да ме удря вече в продължение на половин час. Едва сдържах сълзите ми да не потекът по подпухналото ми лице.. Болеше ме.. Да, болеше ме, но не от ударите, а от това че човек, на който вече мислех че мога да вярвам, ме предаде толкова бързо... Защо? Защо трябваше точно тогава. Точно в този момент той да се появява там. Защо трябваше да спра тази кола,не можеше ли друга да дойде!?!
~Jooheon~
Вече се изнервих. И да продължавам да я удрям тя нищо нямаше да каже.. Хвърлих пръчката настрани и клекнах. Сложих ръце на главата ми и започнах да мисля. От къде за Бога ще знае за този човек каква е връзката ѝ с него!?! Та тя дори не можеше да се бие. От къде знае точно него!?
Вдигнах глава и видях как Yoon едва се сдържа да не заплаче... Просто казах:
-.. Не го дръж в себе си.. Няма да спре да те боли, ако не плачеш.
Видях как една по една сълзите започнаха да се стичат по така бялото ѝ лице.
-... не мога повече... - измъкна си я тя, но аз успях да я чуя.
- И аз. Изморих се! Но няма да спра докато не ми кажеш от къде се познавате!- казах сериозно аз.
Отидох до нея и хванах бръдичката ѝ.. Наистина, ако нямах такъв живот и я бях срещнал в миналото.. Наистина може би щях да я харесам.. КАКВИ СА ТЕЗИ МИСЛИ!? След като си помислих това отблъснат лицето ѝ настрани..
- Shownu, Wonho! - извиках ги аз като се показах през вратата.
Те веднага слязоха и като видяха в какво състояние беше Yung, и двамата ококориха очи. Не обърнах много внимание на това и просто им казах да я заведат в стаята ѝ.
Двете момчета хванаха момичето и я понесоха нагоре.
~Yung Yoon~
Отново се събудих в стаята ми. Исках да се изправя, но не можех да се повдигна. Краката ме боляха ужасно много. Видях, че и двата са бинтовани. Споните за това което стана ме връхлетя.
Изивках и сълзите отново започнаха да се стичат.. Опитах да не плача. Не исках никой да ме вижда така.. Успокоих се и някой влезе в стаята...
Това беше Chang-kyun.. Той веднага дойде при мен и седна на леглото ми..
- Добре ли си? - попита той.
- Ами мисля, че вече може би. След като казах това веднага се сгуших в него. Той щеше да каже нещо, но аз го прекъснах. - Моля! Само за малко...
~I.M~
Дори и без да се осъзная тя вече беше заспала.. А аз я прегръщах...
~Jooheon~
Вече мина час от както Chang-kyun отиде при Yung. Отидох горе и почуках, но не получих отговор за това влязох. Гледката ме шокира. Yoon и I.M бяха заспали прегърнати.... Но какво става... Защо се чувствам така?
**************
Това е за днес! Надявам се да Ви харесва!Думата на деня: Време за оговори: до следващата глава
괜찮아
gwaen cha nh-a.Победител е: @fake_maknae_02, защото само тя отговори, но и позна!
Обичам Ви! ❤️🍑❤️
YOU ARE READING
Mᴀғɪᴀ ɢᴀᴍᴇ/Mᴏɴsᴛᴀ X FF
FanfictionКакво става, ако спреш грешната кола? Чети и разбери! 😊 17.02: (2019) ~#1 in MonstaX~ ~#1 in Mafia~ ~#1in Kihyun~ ~#1 in Minhyuk~ ~#1 in Shownu~ ~#1 in Hyungwon~ ~#1 i...