Mᴀғɪᴀ ɢᴀᴍᴇ/Mᴏɴsᴛᴀ X FF

~Part 13~

- Joo Hyuk... Nam Joo Hyuk!?! - но откъде знае за него!? Да не би... Но не е възможно да се познават... Нали?

~Yung Yoon~

 Сънувах го отново. Да, точно него..... Huyk, човекът, който беше мой приятел, на който вярвах, но вече не...

 В съня ми, отново бяхме заедно.. Отново виждах красивото му лице което сега бе като кошмар появявящ се в мислите ми превръщащ ги в кошмар, но аз съм си виновна. Моя беше грешката да му повярвам... Тази дата отново се въртеше в главата ми... Тази дата, която никога няма да забравя....

*Ретроспекция* - 13.09.2017г.

 Стоях на пейката, намираща се навътре в гората. Да, бях сама. Исках да подишам чист въздух, а и малко да изляза от града. В момента чакам Nam Joo Hyuk  да се сети да дойде, защото го чакам вече от близо час. Бяхме се разбрали да дойдем тук в 11:00, а вече е 12:04 и него още го няма. Не знам до кога ще ми издържи търпението.

 Бях готова да си тръгна когато видях как от едната страна на пътеката се задава именно той. Беше облечен със скъсани, черни дънки и син пуловер.. Въпреки голямата разлика в годините ни ние бяхме добри приятели. За останалите, да имаш приятел шест години по-голям от теб беше странно. Да, аз бях на 16, а той на 22, но аз не виждах нищо лошо в това. Та той ми бише като по-голям брат, обичах го наистина много.

- Много ли ме чака? - започна да се приближава с бавни стъпки към мен. Погледнах го и го ударих.- Ау! Това за какво беше?!

- Пак ли беше с някакво момиче и за това забрави за мен? Нали?- попитах тъжно.

- Ами, такова... Аз.. да.. Бях с So Yeon.. Знаеш, че не мога да излизам постоянно с теб! Знаеш, че имам работа, за това трябва да тръгвам... Наистина съжелявам! Ще се видим другия път, нали?- каза той като дойде да ме прегърне. Наистина му простих..... И му повярвях... Добре де.. Не точно..

 Казах, че го пускам и че ще бъда мила само този път, но не стана точно така..

 Той тръгна обратно към града, мислейки си че аз ще остана на пейката, но сгреши...

 Излизайки от гората, видях как той се качва във някаква черна кола. Изчаках колата да тръгне и спрях първото такси което видях. Казах на шофьора да проследи колата пред нас. 

 Следвахме ги вече половин час... Изведнъж завиха рязко и се запътиха към старите складове.. Казах на човека да спре малко предида стигним там, за да не ме видят. Платих му и слязох от колата.. Гледах само как таксито се отдалечава на обратно по прашния път..

 Запътих се към изоставената сграда пред която беше спряна черната кола. Стигайки чух някакъв шум от вътре. Опитах се да се приближа максимално близо. Наведох се, за да мога да видя през една пролука, намираща се в долната част на стената..

Погледнах вътре и видях нещо което не бих предположила, че ще видя някога... Joo Hyuk беше облечен в костюм и изглеждаше наистина добре, но проблема не беше там... Той... Той.. Сълзи започнаха да се стичат по лицето ми.. Nam Joo Hyuk.. Приятеля ми, който обичам с все сърце, биеше един мъж завързан за стол и му викаше:

- ТИ КОГА МИСЛИШ ДА МИ ДАДЕШ ПАРИТЕ?! А!? ДО КОГА ЩЕ ТЕ ЧАКАМ, А!?

Тогава Hyuk хвана главата на безпомощни мъж и го погледна удряйки главата му с ръка..

Не можех да гледам.. Не можах да повярвам, че това всъщност е мой приятел.. Имах чувството, че сънувам..

Исках да си тръгна, да избягам от това и повече да не се върна.. В опит да избягам.. Както и трябва да броим това, че бях в шок, ставайки блъснах някакви кофи и падайки те издадоха ужасно силен шум.. От вътре се чу:

- Хей! Кой е там!? - веднага познах гласа му.

Побягнах на момента.. Не исках да се срещам с него.. Не исках да виждам лицето му.. 

Продължава да бягам.. Сигурно съм избягала от там, но изобщо не ме интересуваше това сега... В главата ми беше само един въпрос:

"Кой всъщност е Nam Joo Hyuk?"

T

o be continued....

*************
Това е за днес! Надявам се да Ви харесва!

Също официално казвам, че включвам Nam Joo Hyuk към главните и по-значими герои:

Nam Joo Hyuk
24

^^^^^
Също още нещо! Вълнувате ли се за новата песен на Monsta X? - Аз чакам с нетърпение да излезе!

Обичам Ви! 🍑❤️🍑