Mᴀғɪᴀ ɢᴀᴍᴇ/Mᴏɴsᴛᴀ X FF

~Part 6~

- Какво? - какви са тези глупости които приказва. - Ам, какви ги говориш!? Не мисля да ти казвам неща свързани с личния ми живот така че!

- Аха, значи на мен няма да кажеш разбирам! Значи ще си стоиш тук. Добре, приятен студ! - каза той като тъкмо щеше да си тръгне, но аз го хванах за крака и извиках:

- ДА, МИСЛЯ ЧЕ МОГА!

- О, това е добре! - каза той. - Значи обучението ти ще е по-лесно!

- Обучение? Но за какво? - попитах.

- Ще разбереш!

Chang-kyun ми подаде ръка, за да мога да стана. Това беше много мило от негова страна. Вдигнах и моята, за да мога да хвана неговата, но точно в този момент той се от мести назад и аз паднах по лице пред него. Това наистина заболя.

- Първи урок: Не се доверява на никого! - аз го погледнах, а той само ми се усмихна.

- МАЙ ТИ Е МНОГО ЗАБАВНО! Сега ми помогни да стана!

- Истеричка! - каза I.M като ми помогна да се изправя.

~Jooheon~

Тея не ги знам какво направиха, но се забавих много долу.

Тогава видях как Chang-kyun води Yung към стаята ѝ.

- Чакайте! - казах аз.

- Какво има Jooheon? - попита ме I.M.

- Мисля, че трябва да си поговоря с нея! Заведи я в офиса ми. Аз след малко ще отида, а ти я пази, че видиш ли може да реши да избяга.... Но след това ще съжелява!

- Добре!

~Yung Yoon~

Отидох в кабинета на "голямата работа" и седнах на един стол намираш се близо до бюрото му.

Огледах цялата стая. Беше пълна с много книги някакви шкафове. Имаше и няколко огромни кутии. Jooheon имаше огромен офис.

Минаваха вече повече от десет минути, а той още не се появяваше.

- I.M, тоя кога мисли да се появява? - попитах изнеряено аз.

- Ще дойде отида да го видя... Ти стой тук и да не си посмяла да избягаш! - каза той като излезе от стаята и я заключи.

И пак ме затвориха, аз наистина съм в затвор. Беше ми скучно затова исках да обиколят да видя какво има. Отидох до рафтовете с книги, там имаше много книги за убийства, но тук там се намираше и някой любовен роман. При мисълта как Jooheon чете романи ми стана смешно. Залитнах назад и бутнах някаква кутия намираща се на бюрото му.

При падането на пода тя се отвори и от нея изпадаха снимки. На първата ясно се виждаше малко дете с жена в инвалидна количка. Дали това всъщност е Jooheon. Наведох се да взема снимката, но един глас ме спря:

- Недей! Не ги пипай! - това беше Jooheon.

- О, аз съже..

- Не съжелявай! Това нищо няма да промени.. Така или иначе ти си се ровичкала в моите работи. - каза той и дойде да събере снимките.

Щом се изправи видях как очите му се насълзяват. Той видя, че го гледам и се обърна на другата страна.

- Сядай! - посочи ми стола той и си седна на неговото място зад бюрото.

-.... да не съм ти някое куче... - измрънках си аз, но все пак седнах. - Сега ще ми обясниш ли, защо I.M ме пита дали съм добра в боя, а и защо каза че съм ви нужна!

- Ами, ако ме оставиш ще обясня! - каза той като ме погледна. Аз само кимнах да продължи. - Та така ще ни трябваш за..... Мисиите ни.. Тъй като нямаме момиче, а вече Hyungwon му омръзна да се прави на такова за това ще ни трябваш ти. За това трябва да си добра в боя, може... Всъщност ще се наложи да се биеш. А има и едно нещо което трябва да знаеш.... НЕ СЕ ИЗДАВАЙ, ЗАЩОТО АКО ГО НАПРАВИШ..... Ще трябва да те убием.

- Ам....

- Също е много добре, че си добра в боя... Това означава, че тренировките ще минат по-бързо и ще имаш мисия! - ухили се той. За първи път го виждам да не се хили с мазна усмивка или като истерик до една степен...

- Да... Йее.. - усмихнах се фалшиво.

- Така тренировките почват от днес! Оставих.... Така де Kihyun остави дрехи в стаята ти , така че отиди да се преоблечеш. Wonho ще те чака пред стаята, за да те заведе до тренировачната ни стая.... Ще ни покажеш какво можеш там!

- Аха... Да! - казах аз.

Качих се в стаята ми и си облякох дрехите които бяха на леглото.. Те се състояла от: черен потник и горнище, черен клин и бели маратонки.

Wonho ме заведе до тренировачната зала и всички се бяха наредил там.

- Е сега е време да ни покажеш какво можеш! - каза Shownu... Ще го ударя аз един път него...

- А да... - казах аз.

Те ми показах една изкуствена фигура и ми казах да покажа бойните си умения... Аз само се усмихнах...

Огледах предмета стоящ пред мен. Тръгнах да го ритам и познайте.... Отблъснат се и паднах на пода... Изправих се и се опитах да го ударя, но пак паднах... Ах, нещо май ми става..

- Е, как е? - попитах аз докато лежах на пода.

Тогава Jooheon не погледна и каза съркастично:

- Ама ти си била невероятна бе....

**********
Това е за днес.... Надявам се да Ви харесва!

Цели 820 думи! Ама просто си представете уменията Yung Yoon...

Обичам Ви! 🍑❤️🍑🍑🍑