Mᴀғɪᴀ ɢᴀᴍᴇ/Mᴏɴsᴛᴀ X FF

~Part 2~

Все още стоях на земята и не отварях очи. Мислех си, че така всичко ще свърши. Защо нищо не чувам? Да не би да съм сънувала. Отворих леко очи и над мен висяха шест човека които ме гледаха много странно, а един от тях имах чувството че направо навлиза в душата ми, ами то така ще е като го видях полу-гол.

- Ще станеш ли от мен най-накрая!?- попита момчето в което се блъснах преди малко.

- Аз, д-д-да. - опитах се да стана, но не можах, за това момчето под мен ми помогна да стана.

- Ти какво си мислиш че правиш? - попита ме един от тях. Беше с оранджева коса. Аз не знаех какво да отговоря, та дори не знаех къде се намирах, а тоя. - Заведете я в офиса ми. Веднага!- развика се момчето.

- Да, шефе!- отговориха му всички в един глас и ме задърпаха на някъде.

- Какво правите с мен?! Пуснете ме!!! - започнах да викам.

- Спокойно, скоро ще разбереш.- усмихна ми се надменно един от тях.- Аз съм Chang-kyun, но можеш да ме наричаш I.M. А ти си?

- Какво ви интересува това?!? Защо изобщо ме държите тук, какво съм ви направила за Бога?!? - виках аз.

- Спокойно, шефа ще ти обясни. Аз съм Shownu. - значи така се казва столчето ми.- Стигнахме, Wonho завържи я, а аз ще извикам шефа.

 Wonho ме задърпа и ме накара да седна на един стол след което завърза краката и ръцете ми.

- Не си и помисляй отново да избягаш, Jooheon ще дойде след малко. - каза той като трясна вратата.

Кой е тоя Jooheon? Оф, къде попаднах? Чух как вратата зад мен се отваря. Обърнах се и видях оня човек без тениската. Той дойде пред мен и не спираше да ме гледа.

-........значи тоя е Jooheon......- измънках си под носа аз.- Та кога ще ме пуснете? Дори не знам какво правя тук.- той продължи да ме гледа и изведнъж започна да се смее и заговори:

- Да те пусна?- продължаваше да се смее той. Приближи се до мен и клекна, за да е на моята височина.- Но ти тъкмо дойде къде ще си ходиш? Как се казваш? - попита той като хвана брадичката ми с два пръста.

- Абе, ей глупако, първо се облечи и тогава ще ти отговарям на въпросите! - щом казах това той ми зашлеви един шамар. Той ме хвана за блузата и ме дръпна към него:

- Внимавай как ми говориш ясно, ЗАЩОТО НЕ ЗНАЕШ НА КАКВО СЪМ СПОСОБЕН?! А и да не забравяме факта, че ти се завързана и няма какво да направиш. Сега кажи как се казваш!

- Kim Yung Yoon......- казах като го гледах с лош поглед. Той взе една тетрадка и написа нещо вътре.

- На колко си? - отново ме попита той, без да отделя поглед от предмета в ръцете му.

- Защо ти е толкова важно? Ти на колко си? - попитах със самодоволна усмивка. Той ме погледна и каза:

- Ако ти кажа на колко съм и ти ще ми кажеш, ясно? - аз само кимнах. - На 24... Сега ти кажи!

- На 18. А сега би ли се облякъл? - попитах аз. Той се доближи много близо до лицето ми, хвана главата, за да ме обърне към себе си, усмихна се и каза:

- Аз мислех, че така ти харесва повече. 

************
Надявам се да Ви е харесало! Тъй като тази глава е писана отдавна(преди сигурно около 2 месеца), докато я четох, за да видя дали има правописни грешки или дали трябва нещо да се оправя.... Се спуках от смях... Не знам, защо но просто имах чувството, че ще се пръсна още малко... Тази история не мисля, че е много добра, но ще продължа да я пиша, защото ми харесва идеята за такава история и се надявам и на вас!

Коя е любимата Ви песен на Monsta X? На мен всички ми харесват и не мога да си избера!

Това е!

Обичам Ви! 🍑❤️🍑