Sorry

10

♠️

"Мамка му стара, тея двамата ще ме подлудят вече."

Юнги стоеше пред бара и се чудеше, какво да прави с двамата му добри приятели. Имаше начини с които да ги събере, ама не знаеше с кой да пробва от всичките. А като ги знаеше, че и двамата бяха наивни, но единия беше още по наивен от другия, затова реши да  поговори с този, който щеше да прави по-малко проблеми.

Юнги взе телефона си и звънна на Техюнг.

*Разговор

"Ало Те, как си?"

"Какво искаш Мин Юнги?"

Това е лошо, много лошо. Те говори по целите имена на хората само когато е ядосван наистина много.

"Амм, нищо просто пи--"

Край На
разговора*

И ми затвори, добре ще пробвам с другия.

*Разговор

"Куки, как си?"

" Кажи."

" Ми как си!?"

" По същество,Мин Юнги?"

Охх, и той ли?Тия двамата са лика прилика някой път.

"Ам, може ли да се сдобриш с Те--"

Край на
разговора*

"Да ги еба ще ме ядосат накрая."

До плота изведнъж се приближи едно момиче и попита:

"Извинете може ли едно уиски?"

"Да разбира се."

**

"Заповядай."

Мин ѝ даде напитката, като се усмихна с най-фалшивата усмивка, която имаше някога.

Момичето благодари на бармана и си тръгна.

"Ай трябва да звънна на мама Джин, тя...той, фък обърках се, ще ми помогне. "

♠️