Sorry

35

♠️

Каква красива сутрин. Слънцето грее, птичките пеят, а нашите деца спят или поне едното от тях.

Техьонг се събуди от звъненето на телефона. Измрънка два-пъти на някакъв извънземски език, после и изпсува 3 пъти и накрая си взе телефона от нощното шкафче.

"Ало!" - каза сънливо Тае, като бе със затворени очи все още.

"Здравей сладкиш, искам да излезем навън, така че се оправяй набързо и ще дойда да те взема след 10 минути." - чу се момчето от другата страна.

"Чакай, какъв сладкиш, кви пет лева?" - каза Тае, леко стреснато.

"Ми,гаджето ти те чака, да станеш и да се размърдаш, за да излезете!"

"Гадже ли?"- сбръчка вежди Тае, като вече си бе отворил очите и се чудеше.

"Ми не, заека ти! "

"Аа, Джънгла, що не каза, че си ти зайче сладко!"- излигави се Тае, като се бе усмихнал сладичко.

"Ол, да забравих да ти кажа, че днеска трябва да кажем за връзката ни и за играта на момчетата!"

"М, да трябва!" - Тае се загледа в една точка.

"Добре, хайде ставай ся. Ще се разхождаме  цял ден, а после ще спя във вас."

"Добре..чакай какв-- и ми затвори." - каза Тае, като погледна тъпо в телефона си. После го хвърли някъде и пак си легна, като заспа.

***

Чу се звъненето на вратата. Джънкук беше вече пристигнал и звънеше на Тае, два пъти.

Техьонг се размърда, като отлявата страна се обърна надясната. След две минути лежане, звънецът не спираше да звани.

"Ох, мамка му, тези хора не ме оставят да спя ле!!!!" - извика се Тае, като се бе ядосан. Стана от леглото си и отиде да види, кой му звъни.

Отвори вратата и видя Джънгкук в цялата му прелест.

Джънкук преглътна шумно, зареди облеклото на Тае. Дълга блуза виждаща ключиците и по-надолу даже. Някакъв вид боксерки,които очертават на някои места.

Джънкук преглътна пак, като огледа Тае за втори път.

"Секси съм, нали?"

♠️