Sorry

40

Джънкук мислеше за Техьонг, докато спокойно се излежава на леглото в стаята си. От толкова мислене не чу, че някой му звъни. След няколко  минути, той се осъзна и вдигна, като преди това видя, че е непознат номер.

*Разговор*

"Ало!"
-каза първи Джънкук, като не бе сигурен дали да продължава този разговор или не.

"Ела в централния парк след 5 минути да си там, чакам те! "

"Ча-"

*Край на разговора*

"Ма кой си ти?" - каза Джънкук, като започна да се оправя. Взе си дрехите. който бяха в шкафа му, защото той бе със нощници и започна да се преоблича по най-бързия начин.

Като бе готов, изцяло, заключи вратата и се запъти към парка.

Трябваше да не вдига телефона, трябва, но вече бе твърде късно.

***

"Ти!" - Джънкук се бе очудил, че от толкова време, той сега бе дошъл

"Да аз!Здрасти, Куки! Как я караш,та срока изтече, така че вече си мой."

"Не!" - Джънкук се обърна с гръб към тях, за да избяга.

"Момчета хванете го." - чу се мъжа с който си бяха говорили с Джънкук

"М, много обичам гейовете знаеш ли, а още повече обичам, когато сина ми е гей." - каза той, като се приближи до хванат от момче.

"Защо си тук?" - попита Куки,докато двамата "прислужници" все още го държаха.

"Казах ти, времето ти изтече. Казах ти го още преди 7 години и днес е деня в който живота ти свърша.  И ставаш моя лична курва." - мъжа вече бе до Джънгкук и се усмихваше

"Не. Не искам. Защо? Защо стана такъв? Преди не беше такъв, кога стана тъкъв нещастник." - питаше Кук.

"Какво каза, ей малко изчадия долно не говори така на баща си." - бащата на Джънгкук се приближи до него, максимално и му одари силен шамар,при което Джънкук изплю кръв върху луцето ми и се усмихна зловещо.

"Ти си по-голям позор и от мен самия." -след тези думи Джънкук бе повален на земята, като бе многократно наритван.

"Имаш два дена да си оправиш багажа. Или идваш с мен доброволно или ще стане по лошия." - извика се бащата на Куки, обръщайки се с гръб към Куки - "О да, и ако се опиташ да измягаш, тогава сам ще се накажеш, повярвай ми." - каза строго баща му и тръгна с хората му.

Джънкук дишаше неспирно, толкова главоболие. Толкова рани, физически и психически.

Само да знаеше, че това бе само начолото на неговото нещастие.

♠️