Изтъкан от зло - книга първа от поредицата - Сборище на Дявола

Глава 7 - Дяволи на миналото

Алис се намираше на ръба на полуразрушената площадка на изоставения фар в близост до старата къща. Беше нощ, духаше силен северен вятър, а вълните се блъскаха неспокойно в основите на занемарената постройка. Силен дъжд се сипеше на едри капки, обливайки всичко във вода. Морските пръски достигаха чак до площадката на фара. Мокреха лицето на Алис. Тя погледна дрехите си, беше облечена в чисто бяла рокля, по - скоро някакъв вид нощница. Бе боса, а краката ѝ се хлъзгаха по мокрия цимент. Ярка светлина озари небето, беше светкавица, която разцепи мрачните облаци, сякаш бяха разбудени духове. Чу се зловещ гръм, а след него последва затишие, чуваха само буйните и неспокойни вълни. Не, до ушите на Алис достигаха и други звуци, звуци напомнящи на говор, но не точно. По - скоро беше хорово произнасяне на неясни думи. Идваха от към брега и с всяка секунда ставаха по - силни.

Алис се обърна към сушата и съзря нещо необичайно. Нещо, което не бе виждала до сега. Нещо, излязло от миналото. И всъщност сега тя си даде сметка, че това, което виждаше не се развиваше в реалното време, може би минало или просто сън. Глупости, никой сън не беше толкова реалистичен.

Алис се загледа във фигурите на брега и обграждащата ги обстановка. Шест момичета горе - долу на нейната се бяха събрали в кръг, в чиято среда гореше неспокоен син огън, който дори и дъждът не можеше да укроти. Малко зад тях имаше мъжка фигура. Тя беше окована на висок дървен прът. Алис се вгледа по - подробно във фигурата и установи, че тя принадлежеше на младо момче. Мускулите му се бяха изопнати и изпълнени с напрежение. То бе без блуза, а там където би трябвало да се намираше сърцето му имаше червен кръст нарисуван с кръв. Косите на момчето бяха къдрави и дълги до раменете, а главата му бе отпусната надолу. Определено имаше голяма роля в разиграващото се представление.

Шестте, държащи се за ръце момичета, изричаха странни думи, карайки фигурата на момчето да тръпне. Алис успяваше да чуе думите ми ясно, сякаш се намираше точно до тях. Всяко от момичетата повтаряше думи, различни от тези на посестримите си.

Алис се съсредоточи върху външният вид на вещиците, защото те определено приличаха на вещиците, които представяха по филмите. Едната беше много висока, а косата ѝ бе с катранен цвят, проблясващ под плиските на дъжда. Другата бе доста по - ниска, почти минйонче, имаше много къса оранжева коса и доста луничаво лице. Третата беше с дълга, буйна и рошава червена коса и змийско зелени очи, четвъртата с коса, която стигаше земята и се разстилаше по нея подобно на шлейф. Петата беше със синя коса до раменете, която на всичкото отгоре падаше пред очите ѝ, закривайки ги напълно, а шестата...Алис се прикова на мястото си. Шестата вещица бе същинско нейно копие. Същите зелени очи и руси коси, абсолютно същото лице. Дори движенията, който правеше бяха сходни с тези на Алис. И все пак имаше една разлика...една огромна, почти космическа разлика. В очите на двойницата се четеше нескрита злоба и изгаряща ярост, която сякаш прогаряше всичко наоколо.