АЗ И БИЛ

Част 1 Ново приятелство

-Добро утро!!! - извика малкият брат на Бевърли.
Тя разтърка очи и стана.
Днес бързо изяде закуската си и се облече с официалната униформа на училище "Толвърт". Беше първият ѝ ден и тя умираше от вълнение. Грабна слушалките от масата, излезе взе колелото си и тръгна с него към другият край на града.
Когато стигна заключи колелото си и притеснена пристъпи, стискайки здраво книгите си и изведнъж...
-Гледай къде ходиш малката! - извика един доста по-голям ученик от нея събирайки учебниците си, който честно не бяха много, защото в училището, както във всяко в Уелс имаше шкафчета.
-И-и Извинявай... - промърмори тихо Бев и се наведе да помогне.
-Не знаеш ли кой съм аз! - наперено се изпъчи така или иначе високото момче.
-Не и не мисля, че ми е нужно,  благодаря! - в този момент въобще не я интересуваше и просто продължи.
   Когато влезе в сградата ахна. Никога не бе виждала толкова много ученици на едно място, но първото, което видя беше много скупчени момчета Изглвждаше сякаш млатят паднала боксова круша, която пъшкаше. Тя веднага разбра какво става и севтурна да спаси клетата душа, която според нея едва ли бе жива след тези така силни удари.
-Как не ви е срам! - блъскале Бев момчетата поне десет пъти по-високи от нея, а тя беше доста ниска и често я подиграваха.
- Оставете го!  Ще кажа на директора! - тези думи накараха момчетата да се обърнат и пред тях стоеше скръстилата ръце подло усмихнала се Бев.
-Добре, добре... - вдигнаха ръце момчетата, който сега изглеждаха толкова смели, колкото заек или костенурка.
-Имаш късмет Бил... Май някой си е намерил приятелка - и двамата, Бев и момчето се изчервиха и момчетата отминаха.
Бевърли му помогна да се изправи и сега пред нея стоеше едно сравнително високо,  слабо с права,  не много дълга коса, облечен с блуза с дълъг ръкав и дънки. Раницата му беше тъмно зелена, а върху бялото му лице сега личеше кръв течаща от разбитите му устни.
-Майко та ти кървиш! - стресна се Бев и автоматично го хвана за ръка и го понесе към медицинската сестра.

След около 20 минути Бил беше превърнат, а Бев го чакаше.
-А да..  Аз-з-з съм Би...л... Благгггодаря, че се застъпи за мен пред момчетата, никой не го е правил за мен до сега.
-Аз съм Бевърли, наричан ме Бев!  Няма защо за това са приятелите. Между другото... Да не би да заекваш?
-Д    д   да! - засмя се момчето и кафявите му очи светнаха.
Дзъъъън вече биеше звънеца и и двамата се отправиха към първият си общ час - Физическо.

Авторска бележка: надявам се да ви харесва... Ако имате въпроси нека ги чуя в коментарите. Ваша Елевън 😍😍😍