В момента в който да ми посегне учителя влезе.
- Моля всички за тишина. Имаме нова ученичка. Ела да се представиш!
- Здравейте, моето име е Юна Сонг- и в този момент телефона ми звънна.
- Здравейте обаждаме се от спешното отделение! Имаме лоши новини!!! Майка ви почина от рак на белите дробове!!!
След като разбрах това си взех раницата и обясних на учителя че е спешно и трябва да си тръгвам. Той ме разбра и ме пусна. Тичах към спешното отделение. По едно време се спънах и паднах, но някой ме хвана. И познайте кой беше.......ДЖИМИН!?!?!????
*****Гледна точка Джимин*****
Реших да я проследя случайно......абе не знам какво ми става ! ДЖИМИН СТЕГНИ СЕ!!!
Тя излезе и....плачеше?!?! Защо?!? Тя щеше да падне... и я хванах?!? КАКВО МИ СТАВА!?!? Тя ме погледна учудено.
- Какво правиш бе идиот? Да не ме следиш?!?!
- Амиии....
- Остави ме не ми е до тебе сега!!!!
След като чух тези думи...се почувствах странно.....всякаш....съм наранен....ДЖИМИН КАКВО ТИ СТАВА С ТАКАВА ГЛУПАЧКА НЯМА ДА СТАНЕ!!!!
Тя се изправи и си тръгна.
——Гледна точка Юна——
Какво му става на тоя?!?!? Всъщност се почувствах странно... Няма значение сега най-важна е майка ми!!!!
Не след дълго стигнах! Видях я и хванах ръката и!!!
- Юна?!?
- Тук съм омма!! Няма да ме изоставиш нали!!???
- Аз винаги ще бъда до теб!!!
Тогава пулсът и спря!!!
- Мамо кажи нещо!! Каквото и да е!!!
Започнах да викам и докторите дойдоха казаха ми да изляза от стаята.
- Как да изляза тя е моя майка!!!!!!!
Тогава ми казаха да напусна болничнито отделение защото съм пречела на останалите !!!
Взех си такси и се прибрах! Тогава Ви ми звънна.
- Юна къде си?!? Какво става?!??
- Вкъчи съм. Майка ми почина...
-Съжалявам! Сега ще дойда до вас да те видя!
- Ок...чао за сега.
След 15 минути Ви дойде.
Отворих му вратата и се погледнахме без да казваме нищо. Очите му...толкова дълбоки и красиви...::::::::::::::::::::::::::::
Здравейте хора!!! Ето я и новата ми глава! Надявам се да ви хареса!!!! Обещавам че следващите глави ще са по-дълги😬🦋🤷♀️