13. ,,Джимин къде си.... ?!!!

4 0 0
                                    

- Честито имате момиче!!!!!!!
Ние с Джимин толкова много се зарадвахме!!!!
- Е вече знаем пола на детето така, че тръгваме да обикаляме мола!!!!
- Ех лелееее!
След пет часа обикаляне се прибрахме! Дори бяхме взели нови мебели за стаята на бебето.
- И къде ще е стаята на детето???
- Ще махнем мебелите от стаята за гостите и ще направим стаята за детето.
- Да не е лоша идея!!!
След това викнахме БТС, за да ни помогнат. Попитахме съседите дали си търсят нови мебели които са втора употреба и им го дадохме. Подредихме предметите и тъй като стаята нямаше нужда от боядисване защото тя си беше розова просто сложихме новите предмети. Толкова много се радвахме с Джимин, че си имаме дете. Ех искаше ми се да кажа на мама, но.......я няма.....с татко сме скарани и не искам да говоря с него......няма на кой друг да разчитам освен на Бтс, Лило и Джимин! Те са ми всичко!
********след 7 месеца*********
Отново бях във болницата за преглед.
- Детето ви е добре! Само не трябва да се претоварваш и нервираш! Трябва да си спокойна и да се храниш здравословно, за да детето ти е здраво!
- Благодаря Ви! Довиждане!
- Чао чао!
Прибрах се вкъщи и тъй като Джимин си беше вкъщи и реши да не дойде с мен, но не знам защо. Беше в банята и излезе с кървясали очи от рев.
- Джимин какво има????
- Нищо Юна! Нищо! Просто нека си мълчим! Става ли?
- Да....
След това се прегърнахме и целунахме. Аз влязох да се къпя и после се облякох и си легнах. Вероятно съм заспала. Станах и отидох да видя Джимин, но него го нямаше?!!!
- Джимин!?!?!? Къде си Джимин?!?!?!? ДЖИМИИИИН?!?
Виках с цяло гърло. Нямаше го! Никъде!!!!! Търсех, но нямаше и следа от него. Джимин къде си.....  Застанах на тротоара и виках с пълно гърло. Но по едно време ми причерня и съм припаднала. Събудих се в Бяла стая. Видях....Джимин?!?!? Беше облечен в бял костюм и ми подаде ръка.... отивахме към Бяла светлина....... къде отиваме......какво се случва.....
Изведнъж се събудих. До мен видях БТС и Лило.
- ЮНА!!!!!- извикаха всички.
Аз погледнах корема си....
- БЕБЕТО!!!! КЪДЕ Е БЕБЕТО МИ??!!!!!?!?!???
- Юна спокойно....ЮНА!!!
После ми биха упойка. Събудих се след два часа.
- Какво е станало? Къде е бебето??? Къде е Джимин!?
- Юна беше полумряла за три дни. Трябваше да извадят бебето, за да не умре. Но за Джимин не знаем къде е.....
Аз заплаках....
- Съобщихме го на полицията за изчезнал, но няма и следа от него.
- Къде е бебето?
В този момент влезе сестрата.
- Оу вие сте се събудили! Нека ви покажем бебето.
И ето я. Малка и е толкова сладка. Като кукла бебе.
- Трябва да останете тук поне още четири дни, за да ,,закрепим" бебето да е по- здраво поради причината, че го извадихме по-рано с два месеца.
- Добре няма проблем!
Толкова много й се радвах. И ето на 27 май се роди едно малко сладко момиченце на име Джулия. Реших да е това име защото наистина много ми харесва. След това влязоха БТС и Лило.
- Как се казва?- попита Лило.
- Джулия- казах аз
Всички я гледаха. Лило заплака Пт радост и гушна Джин.
- Ами вие? Нещо деца няма ли да имате???
Те се спогледаха и казаха, че ще го обмислят.
                               *****след пет години*****
Джимин така и не се върна и реших да се взема в свои ръце. Днес беше рождения ден на Джулия. Дааа ще падне голямо празненство......




~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ето я и главата за утре!!!! Надявам се да ви хареса!!!❤️❤️❤️❤️😂😂😂😂

Неочаквана любовWhere stories live. Discover now