{Първо,не ме съдете ако историята е боза,но я посах когато бях на 10,погледнете я и ако не ви харесва без коментар спрете да я четете}
В таэи книга се раэкаэва эа Юнги и Кристияна . От малки те са учени да се мраэят и го правят , ненавиждат се ,но...
Юнги Днес имам рожден ден и се чудя, какво ще ми подари Криси и, дали въобще знае за него. Криси Моя Юнюн има рожден ден и съм му купила часовник, а и имам да му съобщавам нещо страхотно, но не знам дали ще му хареса. Започнах да приготвям всички неща за партито, знаете , балони, торта , пица. Той беше навън с Джимин. Всичко беше готово , само той липсваше .
Шуга -Дали , тя знае за рождения ми ден? Да ѝ взема ли рози? Ако си няма и идея, за него? Е и, дори и да е забравила, аз няма да ѝ се сърдя, а ако...- бях прекъснат от смеха на Джимин. -Човек, тя обича ли те? -Ами, каза ми, че ме обича, ама... -Ами тогава, какво му мислиш? -Е да, ама... - Без ама , наду ми главата.- засмях се на странната му физиономия. -А ти обичаш ли я? - от въпроса му се засрамих. -Да, повече от всичко. -Личи си. Е, нали щеше да ѝ вземаш цветя? -Да, ама какви, рози ли или маргаритки, какви маргаритки , ще ѝ взема бегоний, ама ако е алергична? А ако не ги хареса, ако не ги хареса Джимин, какво ще правя? - друсах го , а той ме избута с думите: -Спокойно бе човек, не се бой. Кажи си пет пъти , че те обича. -Крисо ме обича,Крисо ме обича... -Я не се пречи, говори си го на ум. Не всички сме щастливи женени, като теб Шуга.
Неутрален разказвач Ги се прибра у дома и запали лампите. -Изненада.
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
-А прекрасно е мило. Аз си мислех, че си забравила. -Бих ли го направила? Заповядай. -Благодаря.Много ми харесва.- гушнах се. -Аз искам, да ти кажа нещо Крисо. Понеже сме семейство, аз, реших да започна работа. Не исках да ти кажа, преди да е официално, но вече е. Днес ми дадоха униформата. -Страхотно, покажи ми я . -Ето. -Не така ,искам да видя, как ти стои. -Добре, сега идвам.
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
Ги се върна -Миличък, онемях -А тогава, сега как говориш?- засмяха се -Много ти отива. Толкова си красив и сладък така. -Наистина ли?- Юнги гледаше земята , засрамен , като ученичка. -Да, а сега аз искам, да ти кажа нещо, седни. -Добре.- те се настаниха удобно на столовете.- Казах. -Няма да увъртания, ще говоря направо. Ние, ще ставаме трима. Бременна съм.
