Любов или омраэа 18+

Сграших ли

На сутринта.
Беше, много рано, около 05:30 сутринта. Юнги сладичко спеше и сънуваше Т/И , която го бе вързала с въже за един стол и му беше разкопчана панталоните , целуваше го и му правеше смучки по врата. Беше облечена в униформата си , но без бельо. Тя го чукаше.
Т/И сънуваше, абсолютно същото нещо.
Събудиха се едновременно. Т/И взе една баскетболна топка и отиде в двора на кошовете. Юнги също отиде там, само че пристигна втори.
-И ти ли си буден?
-Не ми говори,а ми дай топката, нечистоплътно създаване такова.
-Защо ме мразиш, толкова.-повиши тон тя.
-Защото си сирак.- извика се и той .
-Какво съм виновна, че наще са ме изоставили, като бебе?
-Не е, защото си без родители, а защото всички сираци, сте побойници, биете невинни хора, за да им вземете парите. Обичате, да тормозите хората.
-Да, но щом има насилници има и тормозени, знаеш ли, през какво преминах. Опитаха се, да ме запалят жива. Цялата ми коса изгоря, но не им стигна, притиснаха ме до стената и изсипаза зелена боя на главата ми. Всяка вечер ходех, да пия, защото ме беше страх, че ще ме изнасилят.- говореше тя
през сълзи. В сърцето на Юнги се прокрадна състрадание.
-Съжалявам- каза той и избяга натъжен.

Отиде до една река и седна пред нея. Беше объркан, нима бе съгрешил? Дали, не всички сираци бяха лоши. Гледаше водите на реката и размишляваше. Не разбираше, защо се извини, той не го бе правил от дете.

Наливаше се по баровете. Една вечер, видя мъж, който носеше в себе си снимка на ти, разпитваше за нея.
-Хей момче, познаваш ли я?
-Кой пита?
-Просто ми отговори.
-Не и без да знам, кой я търси. - костюмарят си тръгна, но се осъмни. Щом Ги тръгна, да се прибира удома, бе последван.
Влезе вкъщи и онзи нахълта.
-Къде е тя?- Т/И, и Криси излязоха, да видят, какво става. Мъжът хвана Т/И за косата:
-Тръгвай.
-Я я пусни- заплашва го мъртво пияния Юнги.
-Или, какво? Тя е моя.
-щом чу тези думи, Ги побесня.
-Тя не е твоя- изръмжа, толкова страшно, нахвърли се на бой на онзи, обаче нали не можеше да си стой на краката бе ударен два три пъти, след което се удари в ръба на масата. Кръвта му кипна, щом идиота удари шамар на Т/И.
-Сега, ще видиш ти копеле, с кого си имаш работа.-нахвърли му се и започна,да го налага.
-Е моя дом, никой, няма,да извежда жена насила.-мислеше си, че го прави, от съчувствие, но така ли беше?
Шуга си дойде от работа и арестува костюмаря.
-Ела, ранен си, ще почистя раните ти.

Като го видя в този вид, сърцето ѝ се разкъса. Никога не ѝ бе ставало толкова болно, зареди някой.
-Много зле ли изглеждам?
-Како се има предвид, че се подреди сам, не. Готов си. Благодаря.
-И аз благодаря, ей,ам..., ще можеш ли, малко да ми почетеш? Аз не виждам от раните.
-Добре.-Ги легна в скута ѝ и заслушай с интерес.