{Първо,не ме съдете ако историята е боза,но я посах когато бях на 10,погледнете я и ако не ви харесва без коментар спрете да я четете}
В таэи книга се раэкаэва эа Юнги и Кристияна . От малки те са учени да се мраэят и го правят , ненавиждат се ,но...
На сутринта, щом Юнги се събуди, отиде да стажува.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Той не го искаше, искаше да отиде, да играе баскетбол , но нямаше начин. Както всяка сутрин, влезе в полицейското управление намръщен, нервен и сериозен. Там, всички се страхуваха от него, защото никой не познаваше вътрешността му. Всички го съдеха по външната му обвивка, за тях той беше красиво и лошо момче. Работният ден беше дълаг и мъчителен за него. ,Т/И също се измори, но не се пречупи. Юнги се прибра късно вечерта, а Т/И го посрещна. -Къде са наще? -Излязох на вечеря, по повод годишнината си. -Хубаво, сготвила ли си нещо? -Да, сервирано Ви е на масата. -Мерси и... говори ми на ,,ти,, все пак, аз съм твоето татенце.- провикна се след нея той. Когато вечеря ,реши да предприеме действия. Отиде до стаята на Т/И и седна до нея. -Здравей. -Здравей.- Юнги сложи ръка на голото ѝ бедро тя потрепна и се отдръпна. Той я хвана за раменете и я бутна, да легне на леглото. -Какво правиш?- смело говореше тя, както винаги. -Казах ти, че аз съм твоето татенце. -Я ме пусни -изръмжа му бясното момиче. Той се направи, че не я чува и преметна другия си крак от другата страна , така, че да му е удобно, да я изнасили. Никога не го бе правил, но за всичко си имаше пръв път. Правеше ѝ смучки, много грубо, а тя крещеше. -Пусни ме...- тя не би му се молиа, камоли да се разплаче или, поне Ги така си мислеше. -М-моля те, пусни ме- той чу хлипането ѝ и нещо в него се пречупи, грубостта, с която ебеше всички жени изчезна, макар, че нея още не я беше. Целувките му станаха бавни и нежни. -М-моля ти се, пусни ме! - и той не знаеше, какво му става, но не можеше, да продължи. Стана от нея и избяга.
1 час по-късно Юнги беше убъркан, не знаеше, защо я пусна, но може и, Вие усещате, че онова чувство се прокрадва в него. Той не можеше да го спре. Не знаете и, защо той е такъв, защо е изрод, можеби, бе защото сърцето му бе разбито преди години. Толкова много се притесняваше в момента за Т/И. Отиде в стаята ѝ. Тя спеше , с насълзени очи , той избърса сълзите на момичето. Т/И хвана ръката му и я стисна, бълнуваше: -Моля те пусни ме , моля те.-очите на Ги се навлажниха, още повече, той не издържа и каза: -Спокойно, нищо няма да ти сторя.-Т/И се събуди и се отдръпна от него, сгуши се в една възглавница: -Моля те, не ме наранявай.- Юнги не се сдържа и се разплака, очилата му се замаглиха. Т/И не можеше, да го гледа така, макар, че той можеше да я изнасили, не го направи. -Ннедей, да плачеш.- още стояща в ъгъла прошепна тихо тя, само до толкова, че Юнги, да я чуе. Той не беше много далеч от нея. Приближи се и я прегърна. -Стига, всичко мина.- успокояваше го Т/И. -Ааз, не мога, да гледам някой, как плаче.-в този момент момичето, не проумяваме, как един такъв грубиян може да е толкова чувствителрн , тогава се сети за думите на майка му, все пак, тя го познаваше още преди раждането му, а Т/И само от месец. И тя гушна безпомощното момче и избърса сълзите му.
