Me & You

Глава 3

Засякох се със Крис.

- На къде така мадам?

- Къмпинг....

Хей, не ме обвинявайте, не искам проблеми...

- Изчакай две минути.

-Защо?...

Все още не си бях за дала въпроса и него вече го нямаше. Какво не му беше наред? Тоя се е побъркал! Вече съм сигурна! Докато водех вътрешна борба със себе си, Крис беше вече до мен със сак.

- Е, готов съм, да тръгваме!

- Чакай, каквоо?

- Затвори си устата да не влезе някоя муха, или нещо друго.

Каза това и ме погледна малко перверзничко и ме удари по дупето.

- Няма как да оставя малката ми сестричка сама!

- Няма да съм сама...

- Така ще съм по сигурен!  И ако не искаш да закъснеем трябва за си размърдаш голямото дупе и да тръгваме! - каза и ми намигна.

Стигнахме до училището и всички бяха там. Класната строяваше всички, за да ги провери и да им обясни правилата.

- Сега деца ме слушайте, Майк и Лидия са болни, хванал ги е вирус, Камила ще ходи на семейна почивка, така че ще има пренареждане в бунгалата.

Всички бяха малко скептични, но бързо им мина, след това погледна към мен и "брат ми" и дойде до нас.

- Извинете, кой сте вие?

- Аз съм брат на Джесика и ако не възразявате бих я придружил на този къмпинг, защото много се притеснявам за малката ми сестричка! - Каза много престорено.

За жалост госпожата нямаше нищо против и той се натресе. Всъщност няма да съм с него в бунгалото.

Преди да слезем от автобуса ръководителката ни, ни събра отново, в кръг за да ни разпредели.

Всеки беше с близки приятели и ние стискаме палци да ни сложат заедно, но ето че късмета ми отново ми изневери...

-Деца, останахте само Джесика и брат ѝ, Миранда, Анджелика, Джоузеф и Картър. Ще бъдете по двама.. Не мога да позволя, но сега са такива обстоятелствата. Миранда и Анджелика, вие сте в 12то бунгало, Джоузеф и Картър в 7 иии останахте само Джесика и Крисчън, вие може да отидете в бунгало 25.

Това не може да бъде, бунгалото беше последно и най-далече от другите.  Крис само се подсмихна и тръгна натам. Нямаше какво друго да правя и тръгнах по него.

Когато тигнахме установихме, че се налага да спим на едно легло....