Me & You

Глава 8

Защо всичките ми мисли се допират до него. Точно сега не трябва да мисля за него. Утре трябваше да отида в училището и да видя кога са ми изпитите, скоро завършвам и трябва да се справя.

Сутринта станах и се оправих. Мислех да си обуя джинсите, ама нещо не ми се получи, тъй като бях напълняла доста и нямаше начин. Бързо извадих една рокля и тръгнах.

Намерих го бързо тъй като не беше толкова далече. Отидох в кабинета на директора и почуках на вратата.

От вътре се извика да вляза.

- Здравейте, искам да ви попитам кога са изпитите?

- Здравей, Джес!

- Какво по.....?!!!

- Не се ли радваш да ме видиш?! Колко жалко, защото аз много се радвам!!

- Защо си тук?

- Как защо? За да взема това което е мое!

- Не ти ли беше достатъчно да се държиш така с мен? Да се гаврил с мен всяка вечер като се напиеш! Никога не съм виждала такова нищожество като теб!

- Я дай пак? Какво съм направил?

- Оо и сега ще се правиш, че нищо не знаеш, така ли? Върви при "сестра си" нея сигурно не си я изнасилвал така, или все тая! Не ми пука, просто стой по далеч от мен!

- Кога съм те изнасилвал и какво ти е по дяволите, станала си много дебела!

- Оо да, сега съм и дебела! Не ми се мешай в живота и всичко ще си е добре!

Тръгнах да излизам и се свлякох пред вратата. Изведнъж всичко стана черно....

Събудих се в бяла стая, болница?

Какво правех там...? И защо Крисчън седи на стола до мен и е хванал ръката ми?

Отдръпнах я от него и той се изправи.

- Какво правиш? Махни се от мен!

Докторът влезе, и го помоли да излезе.

- Здравейте, как се чувствате?

- Корема малко ме боли, но мисля че е от периодът ми. Всичко друго си ми е наред.

- Ау, ъм правили ли сте си тест?

- Какъв тест?

- За бременност?

- Да не ми казвате...?

-Да...

- Но аз си имах редовен цикъл! Как е възможно?

- Това е цветна бременност, в 5тия месец сте, честито!

- Но как е възможно, аз...

- Това от вън ли е бащата?

- Предпочитам да замълча, не му казвайте моля ви! Кажете му че е било от стрес!

- Добре, но се грижете повече за здравето си, носите още 1 живот в себе си! Лек ден!

- На вас също!

Станах да се оправям, Крис влезе. Още по омразен ми стана, не мога да го гледам!

- Прибирам се и не искам да те виждам повече!

- Както кажеш, а и изпитите да ти другата седмица!

- Добре!

Взех си такси към вкъщи. Аз...и бебе? Не мога да си го представя! Живота ми се променя веднъж и за винаги! Как ще погледна мама? Няма да казвам на Крисчън за това!

Взех си душ и през цялото време гледах корема си.. Как не го бях забелязала до сега? Толкова е очевидно! Трябва ми по голям апартамент и за щастие, апартамента до моя се продаваше и можех да го купя и да ги съединя. Щеше да ми отнеме време, но ще се справя.
.
.
.
.
Мина се месец взех си изпитите с отличие, сладкарницата ми потръгна много добре. Оправих си апартамента. Остана само да обзаведа стаята за бебето ми. Ах, колко странно звучи, скоро влизам в 7мия месец, всички разбраха и много се радват за мен, помагат ми.

Анджи и Мел ми помагат много, както в работата така и извън нея. Много съм щастлива, че ги имам до себе си.

Имах час за ехограф, можех да разбера какъв е полът на бебето ми.

Взех си чантата и тръгнах, бях в сладкарницата, оставаше малко до края на деня и оставих ключовете на Мел и излязох.

Взех си такси и се придвижих бързо до болницата.

Когато стигнах видях Крисчън и някакво момиче с него и си държеше корема, изглеждаха щастливи. И ми щракна. Браво на него, знае само как да прави бебета, нищо друго. Изглеждаше в първите месеци. За щастие не ме видяха. Намерих кабинета и влязох.

-Здравейте, часът ми е сега..

-Заповядайте!

- Ще мога ли да разбера какъв е полът?

- Разбира се! - намаза корема ми с лосион и с някаква машинка започна да движи отгоре. - Може да чуеш сърчицето му как тупка.

Толкова ясно се чуваше. Разчувствах се, беше толкова хубаво, усетих как ме рита и се засмях..

- Да ви е честито, ще имате....