Me & You

Глава 7

Забравих да спомена, че апартамента се намира в Ню Йорк.

Когато се качих на етажа, влязох в апартамента, ключът беше поставен на масата. Взех го и заключих. Оставих си целия багаж в дневната и се запътих към стаята ми. Веднага се хвърлих на леглото, нуждаех се от сън! На следващия ден се събудих и си погледнах телефона, имах около 50 пропуснати обаждания и съобщения, бях забравила за телефона. Веднага го изключих и се оправих за излизане. Отидох в някой магазин да си купя нов.

И така вече бях по доволна, нямаше кой да ме притеснява.
Имах една малка мечта, тоест голяма, но това е друг въпрос вече.

Да си отворя моя сладкарница. Още съм малка но това не пречи, на скоро имах рожден ден и съм на 19. Мисля че няма да има проблем с това. Имах още много пари които можех да вложа в това.

За една седмица нещата отново се задвижваха много бързо. Помещението вече беше мое. И трябваше да го обзаведа.

За един месец всичко беше готово, малко напълнях покрай всичката тая вредна храна където я ядох.

Разлепих обяви по улиците. И сега седя и чакам в празната сладкарница. Бях подписала договори с доставчици и тем подобни. Хладилниците и фризерите бяга пълни. Докато чаках хора да се отбият за интервюта изготвих и менютата.

Стоях и оправях детайли от обстановката и дойдоха 2 момичета.

-Здравейте!

- Здравейте, тук сме за работата!

- Супер, вие сте първите!

Взех си тевтера и започнах да им задавам въпроси.

- Как се казвате?

- Анджела - каза едната.

- Като майка ми, красиво име, като собственчката.

Тя се усмихна.

- А ти как се казваш?

- Мелиса - подаде ръката си.

- Аз съм Джесика! Приятно ми е! На колко сте?

- И двете сме на 18! -  каза Анджи.

- Супер! Аз съм на 19.

- Ехаа, много си млада и си постигнала всичко това!

- Така се случиха нещата! - казах и им се усмихнах.

- Та какво предпочитате да вършите? Имате голям избор, може да сте на касата, в кухнята, да доставяте или да вземате поръчки и да ги сервирате.

- Мисля да съм в кухнята - каза Мелиса.

- Аз на касата!

Страхотно! Ще ми дадете ли номерата си?

- Разбира се!

- Така, благодаря ви момичета! Така сега елате да ви разведа из мястото. Така това е кухнята, тук ще има място за бърза поръчка, хората като бързат и да могат да поръчват докато са в колите си. Така, на горния етаж е офисът ми, ще може да идвате по всяко време. Тук е стаята за персоналът. В шкавчетата има униформи.

- Всичко е толкова хубаво! - възкликнаха и двете.

- Радвам се че ви харесва, ще ви се обадя кога започвате имайте готовност по всяко време!

- Довиждане!

- Чао момичета!

След известно време се появиха група момчета с момичета.

Всички влязоха на куп.

- Здравейте!

- Всички сме дошли за работата!

Съобщи момче от групата. Изглеждаше много приятно.

- Радвам се! Настанете се удобно, сега се връщам.

Оставих ги и се качих да си взема тевтерчето. Общо са 4 и 2те момичета които дойдоха по рано, мисля че ще мога да започна още утре.

- Така, нека да започваме! Как се казвате? И на колко сте?

- Симона, на 19 - сравнително високо момиче, красива на външен вид, има хубав глас и хубаво излъчване.

- Кристина, на 17 - приятно момиче, изглежда забавна, облеклото и е много колоритно. И не е много висока.

- Майкъл, на 20 - изглежда мил, Светла коса и тъмни очи, средно висок.

- Джак, на 20 - момчето което ме впечатли, изглежда добре се поддържа. Висок със Светли очи и тъмна коса.

- Така мисля, че няма да имате против още от утре да започнете работа, само трябва да ми кажете на какво място искате да сте. И да ми дадете номер за връзка.

- Супер, аз искам в кухнята - каза Майкъл.

- Още един ми трябва за там.

- Аз - Маги.

- Добрем, кой ще разнася поръчки?

- Джак ще може, той има книжка - съобщи Морган. - Аз мога да вземам поръчките!

Засмях се на позитивната им страна.

- Добре хора! Ще се видим утре!

Те си тръгнаха и се обадих на Мел и Джес, те много се зарадваха.

За сега всичко е под контрол.... Докато не се сетих за....

Крисчън...