Me & You

Глава 12

Измина година, всичко вървеше повече от перфектно! Кейл порасна, започна да ходи, и да казва "мама". Малката ми гордост.

Излизахме в парка с него, всички много го обичат. Играят си с него!

За рождения ми ден ми подариха кученце, нямаше как да го върна и си гледам и него. С Кейл се разбират перфектно. На задружни са в пакостите но това е друго.

Мама още не е разбрала, за което съм искрено благодарна. За Крис не ми пука. Няма никаква вест от него. Не ми трябва. Кейл е само мой, баща му го е оставил. Наистина е така.

В дневната на стената имаше закачена коляма снимка от изписването, и от първия му рожден ден, беше много сладък, има две зъбчета отпред и се е усмихна, ах много ми е сладък.

Всеки ден излизахме в парка преди обяд. След това ходехме до К&К. Всички много му се радваха. Той раздаваше целувки на всички. Реших да проверя и Анджи.

Тя се справяше много добре. Евала ѝ за труда, за всичко, заведението беше много красиво, личеше си че се е постарала много.
.
.
.
.
.
.

5 години по-късно

Бебчето ми вече порасна, стана на 6 годинки. Тази година ще бъде първи клас. Майк и Мел се ожениха. Тя е бременна в 3 месец. Много съм щастлива за тях. Симона напусна, тя продължи да учи. Джейк ми помага доста когато се налага гледа Кейл. Станахме много близки, забравих да спомена че живее вкъщи в стаята за гости.

Кейл много се е привързал към него. И дори един път го пита дали той му е баща... На него му стана неловко, на мен също.

Той расте, нормално да пита за баща си. Започва да разбира и ми става все по трудно.

- Мамо?

- Да слънце!

- Кога ще срещна татко?

- Някой ден скъпи!

- Обещаваш ли?

-Да, Кейл, обещавам!

- Йейй!

Какво ще правя, господи, помогни ми! Майка още не знае, въпреки, че минаха толкова много години. Така и не я видях от тогава когато дойде вкъщи. Само се обажда да ме чуе как съм.

Но този път беше различно, телефона ми иззвъня. Беше мама.

-Ало?

-Хей Джес! Как си? Какво си правиш?

- Ъм, нищо, и добре съм! Вие как сте?

-Всичко е наред, утре се прибираме, най накрая от това пътуване, може да си дойдеш за 1 седмица, работата няма да избяга!

-Ще видя, хайде чао за сега!

Какво ще правя? Джейк сега ли намери да заминеш? Сериозно? Всичко вървеше добре... До сега... Трябва да го направя.. Все някога трябваше да го направя.

-Мамо, кой беше?

- Никой, Кейл. Ще заминаваме!

-Наистина ли? Къде?

- Ще разбереш, съвсем скоро!

-

При татко ли?

-Върви да си събереш нещата! Хайде бързичко!

Ще се справиш. Ти си силна жена. Можеш го. Трябваше да се надъхам по някакъв начин.

Вече бях шофьор, не зависи от никой имах книжка и кола, за което се радвах много. Приготви моя багаж, след това оправих и на Кейл и бяхме готови.

Заедно разчистихме къщата, седнах е да вечеряме и си легнахме. Той спеше при мен. Гушкахме се нощем. На външен вид приличаше на баща си, но по характер е на мен.

Сутринта се събудих е оправихме се, и се натоварих е в колата заедно с Хера(кучето). Минахме през К&К за закуска и кафе. Взехме малко за  вкъщи и тръгнахме. Беше ме страх. Много при това. Как ли щяха да реагират? Крис дали има друго семейство? Тези въпроси ме ядяха от вътре.

Кейл почти през цялото време спеше и нямаше толкова въпроси от негова страна. Хера си седеше кротко докато пътувахме. Останаха 5 мин. Напрежението в стомаха ми ставаше все по голямо. С всяка изминала минута растеше.

- Кейл, миличък! Събуди сее! Пристигнахме! - целунах го по челцето и го оставих да се поразсъни малко. Докато изкарам багажа.

Подадох му раничката с играчките, аз взех куфара, и тоалетните ни принадлежности. А Кейл държеше каишката на Хера.

Стигнахме до вратата и аз почуках...