You make me happy/Правиш ме щастлив

Chapter 1

Здравейте,казвам се Ема на 17 години съм и живея с моята майка.Когато бях на 10 родителите ми се скараха,и от тогава не си говорят.Баща ми ни напусна и не сме го чували от тогава.Но оставете тази тъжна история.Нека продължа.Училището ми е голямо и то доста,това лято се преместих в него,след като имах проблем със старите си съученици.Просто чувствах,че не съм за там.Нека ви обясня как изглеждам,за да си имате по-голяма представа за мен.Аз съм висока 1,65,с руса коса малко под раменете.Имам сини очи,които са нещо смесено между синьо и сиво,но са наистина много красиви.Имам хубаво тяло според мен,но може и да не е така.Стига толклва обяснение.Много съм развълнувана,защото днес е последния ден от лятната ваканция.Което означава,че утре съм на училище.Това ми е първият ден в това училище и искам всичко да е перфектно.Помислила съм за всичко,а пък и аз обичам всичко да ми е подредено и организирано.

***************

Събудих се от алармата в 6:00,нарочно я нагласих толкова рано за да мога да се облека и гримирам спокойно без да бързам.Както всеки нормален тийнейджър аз имам кола,тя е черен Jaguar който да призная вози перфектно.Благодарна съм,че майка ми печели добре,собтвеничка е на 12 издателски къщи в USA.И в момента работи по обзавеждането на 13-тата.

Станах от леглото видях се в огледалото и си помислих "Боже,дори сутрин изглеждам добре" засмях се на собствените си мисли.Реших да си взема един душ.След като се изкъпах,изсуших косата си.Когато погледнах часа вече беше станоло 6:32.Отидох до гардероба и облякох една черна рокля,която в горната част беше като тениска стигаше малко под коляното ми,но ми стоеше божествено.Седнах на масичката си на която имам огромно огледало с лампички по очертанията като на звездите.Сложих си малко грим,но пък и честно казано на мен не ми трябва много защото аз нямам пъпки или някакви неща които да искам да скрия.Слагам си просто за да изглеждам по-добре.Сложих си малко спирала и малко коректор.Когато погледнах телефона си вече беше 7:00.Обух белите си обувки и слязох на долния етаж,за да закуся.Когато слязох майка ми изрязваше коричките на сандвичите и когато чу тропането по стълбите тя вдигна глава.

-Оле,миличка толкова си красива!-ахна майка ми.

-Благодаря ти,мамо!-казах аз.

-Е,готова ли си за първият ден в новото училище!-попита майка ми.

-Разбира се,винаги готова!-казах аз.

-Телефонът ми извибрира,беше някакво съобщение от оператора и когато погледнах часа беше 7:25.Боже,след 5 минути трябва да тръгвам.Без да казвам нищо започнах да бягам по-стълбите нагоре,за да взема чантата си.Взех я и запопнах да бягам надолу,минах като фурия покрай майка ми.

-Чао,мамо!Ако имаш време може ли да подредиш шкафа,който е до стълбите.-Не изчаках да ми отговори и направо излязох и се качих в колата,запалих и потеглих.Когато стигнах в училище на паркинга имаше толкова много коли,че не знаех къде да спра колата си,но все пак намерих място.Влязох в училището и  видях,че всички ме зяпаха,стотици момичета и момчета бяха застанали до шкафчетата си и ме гледаха все едно имам три глави.Аз се стаписах отначало но после,се осъзнах и тръгнах към шкафчето си.Защо то трябваше да се намира в края на коридора,по дяволите?Всички продължаваха да ме гледат.А аз се оглеждах и видях,че това училище е толкова по-красиво от старото.Навсякъде има цветни плакати и постери,стените бяха изкрящо бели и в горната част над шкафчетата имаше три червени линии,подът беше сив,обикновен,както във всяко училище.Директорът на училището ми каза,че мога да правя каквото си поискам с шкафчето.Мога да го боядисам,да го украся,да му сложа лампички или нещо друго.На всички шкафчета има номера,а аз продължавам да се оглеждам за моето шкафче.А ето го номер 203.Директорът ми каза,че началният код на шкафчето е 4256 и мога да го позлвам само веднъж,ако искам аз да избера кода си само трябва да го напиша на един лист и да го дам на техника и той ще го смени пред очите ми.Написах кода и шкафчето се отвори,беше доста голямо,имаше 3 рафта и един по-голям.Аз сложих някой от учебниците си и го затворих.

-Хей!-каза момчето и подпря лакетя си  на шкафчето до моето,бяхме на около 20 сантиметра разстояние един от друг.

***************

Здравейте,надявам се първата глава да се е поличула добре,може да дадете вашите мнения в коментарите,за което ще съм ви благодарна.Кажете ми и според вас как е дължината им,дали трябва да ги удължа или да ги скъся.Благодаря ви!