Chapter 10

175 4 1
                                    

-Здравей,ти трябва да си Ема,нали?-каза той и тръгна към мен.

-Да!А ти сигурно си Рей.-казах аз стоейки на едно място.

-Радвам се да се запознаем!-каза и ме прегърна.

Не изглеждаше лош човек,беше висок около 1,75,с черна коса и зелени очи.Беше облечен с бяла тениска и черни дънки.Много младежко между другото.Изглеждаше на около 35 години,но съм обедена е че по възрастен.

-Е,мамо,как така решихте да се отбиете?-казах аз-Без да ме предопредите.-натъртих последното.

-О,Ема беше изненада,спокойно само за една седмица е.

-Да,добре.-как ще издържа следващата седмица,с болки и страдания сигурно.

*******

-Ема слез долу имаш посетител!-извика майка ми от долния етаж.

-Кажи,че спяя!-извиках аз.

-Мисля,че това извинение няма да се приеме.-отвърна все още крещеейки.

-Добре,2 минути!-извиках,все още лежаща в леглото.

-Чакаме.

Мамка му,писна ми.Тук е от около 12 часа,а вече ме контролира.Това ще е най-дългата седмица в живота ми.

Когато слязох не очаквах да видя това.Майка ми,приятелят ѝ и Крис.Да,Крис приятелката ми.Да стоят на една маса и да си говорят.

-Дойдох,за да я поканя на...-не довърши изречението си.-Хей,Ема какво правиш?

-Добро утро!И нищо,а ти?-попитах я взимайки един банан от купата на плота.

-Дойдох да те поканя на един купон утре вечер!-каза тя предпазливо,защото майка ми я гледаше сякаш ще и избоде очите.

-Ъм да,може да намина.-казах и отхапвайки от банана.

-Може и Бен да дойде-сритах я под масата.-Съжалявам!-прошепма тя.

-Бен?Кой е Бен?-майка ми започна да любопитства.

-Той е приятел от училище.-излъгах.Не искам тя да научава за Бен.Защото ще запопне да ме контролира и да ми казва какво е добре и какво е зле за нашата връзка.

-Само приятел?-пита тя,знаейки че лъжа,ни реших да довърша лъжата.Започна ли нещо го изкарвам до край.

-Да,само приятел!-в този момент телефона ми звънна,беше Бен.-А ето звъни ми,защото ще правим доклада по физика заедно!

You make me happy/Правиш ме щастливTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang