You make me happy/Правиш ме щастлив

Chapter 8

Проверих библиотеката,кафенетата в целия град,минах отново нейната улица,с надеждата да се е прибрала.Къде може да е отишла?Отидох до парка и седнах на една пейка.Трябваше да се успокоя,защото бях направо бесен.Не на нея,а на самия себе си.Как можах да съм такъв смотаняк.Да реша,че ако разбия главата на този задник ще ми мине,не,стана по-лошо.Но той си го заслужаваше,никой не говори на моето момиче така,той само може да си мечтае дори да говори с нея.Моето момиче?Какви ги говоря,тя не е моя.И никога няма да бъде.

**********Спомен*

Къде би се скрил,ако не искаш никой да те намери?Ако искаш никой да не знае къде си?Място на което си сам,защото всеки човек има нужда да прекара известно време сам,само той и тишината,само той и мислите му,някъде където да прочисти мислите си.

-Не знам,не съм мислил за това.-отвърнах аз.

-Наистина ли?

-Да.

-Направи го сега.Помисли за това сега.

-Добре.-направих кратка пауза-В Джей Вилидж има малко езеро,там бих отишъл.

Тя не каза нищо.

-Ами ти?-попитах аз.

*****************

Боже как не се сетих.Знам къде е.Трябваше да проверя там още в началото.Веднага скочих в колата и тръгнах на там.Карах толкова бързо,правех го несъзнателно.Исках да я видя.Спрях колата и веднага влязох в сградата.Минах през стотиците хора оглеждайки красивите картини.Доближих се до една картина,приличаща на ангел,държащ тризъбеца на дявола.

Веднага се качих на най-горния етаж.Без никой да ме види,минах по аварийната стълба и се качих горе.На покрива.Знаех че е тук,усещах го.Студеният бриз бе като ледена вода в лицето ми и аз потрепнах за миг.Огледах се на около,но не я видях.Минах през врата за да огледам по-добре.Тогава я видях,облечена в черните нарязани дънки,които и подарих,беше само по тениска и от далеч си личеше,че е настръхнала.Правеше каквото и очаквах,гледаше големият град.Тази галерия е най-голямата в града,за това е любимото и място.И заради красивата гледка разбира се.Пристъпих бавно към нея.Чувах вятъра в ушите си,чувах камъчетата под краката си.Вече не ми беше студено,тя запали искрата в мен,която ме топлеше достатъчно.

Гледна точка на Ема.

Дойдох тук,на мястото на което никой не може да ме намери.Обичам да идвам тук.Когато бях малка,аз и баща ми идвахме тук.Той сядаше на около метър от мен,краката ни висяха от края на високата сграда.Говорехме си,винаги наши неща,мислехме си какво ли правят хората в момента.Гледахме красивите светлини озаряващи града,правейки го толкова по-красив от колкото през деня.Липсват ми тези дни,дните в които аз и баща ми прекарвахме време заедно,дори и то да беше малко.На мен то ми беше достатъчно.Хората са казали "Не оценяваш нещо докато ме го загубиш",прави са.

Стоя тук от около 4 часа.Просто трябваше за се откъсна от света,да се откъсна от него.Исках да имам малко време без да мисля за него.Без да мисля за лекия му допир,за това колко загрижен може да бъде,как с другите се държи грубо и неучтиво,а с мен е ангел.Искам отново да съм в прегръдките му,усещайки парфюма му,усещайки аромата му.Искам отново да се заглеждам в него,когато той не забелязва.Боже,харесвам го толкова много.Не,аз съм влюбена в него.Когато слушам околните,гледам действията им,затварям очи и си представям как той би го казал,как той би го направил.

През последните часове изслушах всичките си песни по-няколко пъти.Той не спираше да ми звъни.Но аз не му вдигах,ако му вдигнех,беше ме страх че ще се срина.Та той нападна момче,мислех че след като чуе гласът ми ще спре и ще го остави,но не,той даже не трепна.

Махнах слушалките си и просто стоях в тишината.Сама,както трябва да бъде.

Гледна точка ма Бен.

Тя явно не чуваше стъпките ми.Приближих се към нея,при което тя махна слушалките си.Пъвоначално се стреснах,но после се осъзнах.Седнах до нея,без да я поглеждам,гледах само напред.

-Какво правиш тук?-попита ме без да ме погледне дори за миг,нещо от което бях разочарован.

-Търсих те.-отвърнах,игнорийрайки въпроса ѝ.

-Намери ме.-каза тя при което ме погледна.

Най-сетне.Стояхме няколко секунди,гледайки се право в очите.Не знам какво да кажа.Защо си толкова голям идиот,Бен?Извини и се.

-Съжалявам!-прошепнах най-сетне-Не исках да стане така.Но просто той ми каза нещо.-побиха ме тръпки-За теб...,и бях бесен,толкова бесен че не разпознах гласа ти,не чувах нищо.Единсвеното което ме интересуваше беше,да разбия лицето на този смотаняк.-погледнах я и в очите ѝ видях,че ми вярва.Което ме накара да се чувствам много по-добре,и да вярвам че ще ми прости.

-Бен.-прошепна тя-Съгласна съм!

-С кое?-знаех какво има предвид но исках да го чуя от красивите и устни.

-Искам да сме заедно!-направи пауза-Но,ако не искаш вече,ще те разбера.

Виждах разочарованието в гласа ѝ.Подадох ръката си,тя я погледна и няколко секунди след това тя сложи нейната върху моята.Усетих как тя преплете пръстите си с моите,погледнах я и тя ми се усмихна.Най-скромната и красива усмивка,която съм получавал до сега.Наведох се към нея,бавно искайки да бъда нежен,но всъщност исках да я целувам навсякъде и да бъда груб,но достатъчно за да не я боли,разбира се.Устните ни се докоснаха,нейните бяха наистина меки,по-меки отколкото си мислех.Бяха като кадифе.След целувката тя ми се усмихна при което аз я целунах отново.

**************

Хора,благодаря ви,че четете книгата,надявам се тази глава да ви е харесала.Ако е така можете да гласувате и дадете вашите мнения.Ако сте съгласни,може и да я разпространите по някакъв начин.Благодаря ви предварително💜💜❤