Chapter 5

187 4 1
                                    

Hе можех да повярвам,че аз и Крис ще сме в един клас.Когато влязохме в клас тя ми каза,че ще седне при едно момче,на което е хвърлила око.Момчето наистина беше хубаво,но не толкова.

Извадих тетрадката си,която беше предназначена специално за да си рисувам.Започнах да рисувам красив пейзаж,с много високи дървета и една много красива дървена къща.Пред къщата нарисувах малка градинка и бесетка на която имаше майка,баща и малкото им момиченце.Спомням си,че веднъж бях сънувала този пейзаж,аз,майка ми и баща ми седнали на бесетката и обядваме,а кучето ни което щях да кръстя Макс тичаше весело около нас.

Не можех да не си представям как това можеше да е моето семейство,но вместо това баща ми трябваше да зареже мен и майка ми,все едно никога не сме били семейство.Той не се обади нито веднъж,да ме попита как съм,дали съм болна,дали си имам приятел,какво обичам да правя.

На всеки мой рожден ден преглеждах телефона си,за да видя дали ми се е обадил или поне дали е писал съобщение,но не,и така години наред чаках и чаках и да си призная все още чакам да получа онова "Честит рожден ден,Еми" което винаги съм искала.Най-вероятно никога няма да разбера какво е да имаш нормален баща,които се интересува от теб.

Усетих как сълза се спусна по бузата ми и капна точно върху нарисувана мъжка фигура.Избързах солената следа от лицето си,след което се осъзнах и избързах листа,но стана по-лошо.

-Хей!-поздрави ме и седна до мен.-Не мислех,че сме от един клас.

-Така ли?-питах русото момче.

-Ммне знаех,че сме от един клас.-усмихна се той-Ето ти учебниците,мислех че никога нямаш да дойдеш да си ги вземеш затова ти ги донесох.

-Благодаря ти!-казах аз и избързах тъкмо спускащата се сълза.

-Хей,плачеш ли?-попита той-Нещо случило ли се е?

-Не, и не плача,просто имам алергия.

-Към тъга?-опита се да ме разсмее.

-Да.-засмях се

Учителката влезе и застана зад бюрото си.

-Понеже ще се видим само  четири пъти в учебната година,днес ще ви прочета правилника.

Цял час четеше глупавият правилник,накара ни да се подпишем и ни задаваше някакви странни въпроси отностно това дали сме разбрали всичко.

You make me happy/Правиш ме щастливWhere stories live. Discover now