You make me happy/Правиш ме щастлив

Chapter 7

На следващия ден,просто не знаех какво да правя.Когато влязох в училище,видях Бен да стои облегнат на една стена и говореше с приятелите си.Той ме погледна за миг и продължи да говори с тях.Аз взех нещата си и се запътих към стаята.Минах покрай него и даже не го погледнах.Беше ми много трудно,но успях.Усещах как той не смъкваше очи от мен.

Гледна точка на Бен

Защо го направих?Защо бях толкова глупав?Ето ме сега стоя сам на една шибана пейка и се чувствам като парцал.Никога не съм се чувствал толкова,толкова,дори не знам как се чувствам.Стоях с часове на онази пейка,чакайки тя да се върне и да ми каже "Искам да сме заедно" да я целуна по най-нежният начин.Но тя и така не дойде.

*********"спомен"

-Знаеш ли мисля,че тази филийка е прекалено препечена?-каза тя докато я мажеше с фъстъчено масло.

-Определено си личи,че си я пекла ти.-казах и се изкикотих.

-Ами ако не идваше вкъщи само да ядеш,а ми помагаше отвреме на време можеше и да не е толкова препечена.-посочи ме с ножа и присви очи.

-Добре,хвана ме!-вдигах невинно ръце.-Права си идвам само да ям.-При което и двамата се засмяхме.

Този ден беше велик.Денят в който майка ѝ се беше изнесла и тя ме извика да си направим купон.Цялата къща беше в пуканки,защото гледахме страшен филм и на някой сцени тя направо подскачаше.Беше невероятно чувството да се сгушва в мен и да скрива очите си.

-Направил си кафе?!-каза тя слизайки по стълбите.

-Да,станах рано защото на дивана ти направо не се спи.-казах и аз подавайки чашата ѝ с кафе.

-Беше невъзможно да те пусна в леглото си!-каза тя и се засмя леко.

-Казах ти,че ще бъда кротък и няма да пипам нищо!-казах аз с малко съмнителен глас.

Как беше възможно да не пипам.До мен да стои най-красивото момиче и аз да не пипам,това е невъзможно.

-Да,обедена съм,че щеше да е така.-отговори с усмивка.

Тя отпи една глътка от кафето си.А аз не можех да откъсна поглед от нея.Мислех си че дори сутрин е най-красивото нещо което съм виждала.Без да се усетя се бях усмихнал.

-Какво ти е толкова смешно?-попита тя.

-Нищо.-казах и се обърнах.