You make me happy/Правиш ме щастлив

Chapter 3

Започ...-не успя довърши изречението си.

Чу се почукване на вратата при което тя се отвори....

**********

През вратата влезе едно момиче.Тя беше малко по-висока от мен с кафява коса,беше облечена с накъсани дънки и червен потник.Презрамките на сутиена и се виждаха и бяха ярко бели.Косата и беше вързана на рошав кок и по ръцете си имаше черни гривни.Но беше наистина красива,нямаше пъпки или белези.Беше си сложила доста спирала,но честно казано ходеше ѝ.

-Извинете,може ли да вляза?-пита сладко тя.

-Разбира се,Крис.-позволи ѝ господина.-Е,чакаме ли още някой?

-Да,Бен и момчетата бяха зад мен.-каза докато минаваше през стаята.

Дано да не седне до мен.Моля,само не до мен.Тя ме подмина и седна на чина зад мен.Ох,благодаря ти боже.Не искам никой да сяда до мен,винаги съм обичала да стоя сама,не ми трябва някой който постоянно да ми пречи и да ме разсейва.

-Ей,пст,новата,какво записахме досега?-чух шептене зад мен.

-Трябва на един лист да напишеш всички книги,които някога си чела.-отвърнах аз шептеейки.

-Благодаря ти...-каза тя,аз не отвърнах-На кого благодаря?-засмя се тя.

-Ема,казвам се Ема.-прошепнах.

-Аз съм Крис,приятно ми е.

-И на мен.-отвърнах аз.

В този момент вратата се отвори и в стаята влязоха няколко момчета,едно от които беше онова момче,мисля че се казва Итън защото,така го нарече приятеля му.

Господина им разреши да останат при условие да не говорят,обесни им какво да правят и те започнаха да сядат на местата си.Погледите на мен и момчето,което име може би е Итън се срещнаха и той ми намигна и ми се усмихна.Аз се притесних и забих поглед  в листа си.Приятелите му минаха покрай мен и седнаха на задните чинове.Обърнах се за да го погледна и какво да видя,той стои прав,а единственото свободно място е това до мен.Защо живота трябва да е толкова гаден.

-Господине,а аз къде да седна?-попита той,макар че вече знаеше отговора.

-До госпожица Мичъл има място,ако тя няма против разбира се?-пита младият учител.

-Проблем ли е?-попита ме той като ме гледаше в очите.

-Ъм..не..аз...не,не ми е проблем.-накрая просто се отказах.

-Благодаря!-отвърна момчето-Пак се срещаме,а?-продължи той.

-Градът е малък.-отвърнах и се засмях на собствените си думи.

-Да,така е.-засмя се той.-Забавна си,харесва ми.

Аз не отвърнах нищо,просто го погледнах и му се усмихнах.През целия час не си казахме и дума.От време на време забелязвах,че ме гледа или ми надничаше в листа,за да види книгите,които съм чела но аз не се предавах и много добре ги крих от него.Да си призная и на мен ми беше интересно да разбера какви книги е чел той.Няколко минути преди края на часа надникнах в листа му и да си призная бях удивена,имаше около петнадесет книги които бях чела и още около 10 за които само бях чула.Хареса ми това,че е беше написал "Брулени Хълмове" под "Жената Чудо",все едно са от един жанр,а те нямат нищо общо.

Часът свърши.Аз предадох листа си и се запътих към техника,за да сменя кодът на шкафчето си.Тръгнах към стаичката,когаго го видях да излиза от там и да слага някаква табелка.

-Хей,чакайте!-извиках аз.-Хей,почакайте.За съжаление той не ме чуваше.

Отидох до вратата и видях бележката:

"Връщам се след 30 минути".

Как така 30 минути,нямам толкова време.Отидох до шкафчето си и написах старият код отново,помислих че може и да се получи,уви не стана.Ударих го няколко пъти,но пак не се получи.Страхотно сега къде ще си оставя нещата и как ще си взема учебника по Химия.Подпрях главата си на шкафчето и започнах да мисля.Не измислих нищо,само знам че бях много ядосана,започнах отново да го удрям дори не знаех защо.

-Хей,по полека Бен Тен.-засмя се момчето което вече седи до мен по Литература.

-Бен Тен?-попитах аз объркано-Защо?

-Забрави.-изкикоти се той-Какво има защо си толкова ядосана.-размаха ръце във въздуха,на него това му се виждаше забавно.

-Трябва ми нов код за шкафчето,а техникът ще се върне след 30 минути.

-Защо не сложиш нещата си в моето шкафче,а след часът ще си ги вземеш.-предложи той.

-Ъм не мога.-казах несигурна-Пък и ми трябва учебника по Химия.

-Е днес е твоят ден,защото красиво момче с празно шкафче и учебник по Химия има предложение за теб.-засмя се той-А и шкафчето ми не е далеч.

-Ще ми дадеш учебника си.-попитах радостно.-И къде е шкафчето ти?

-Ето го!-засмя се той,сочейки шкафчето до моето.-Но трябва да знам на кого давам учебника си защото той ми е много важен.-изкикоти се той.

-Аз съм Ема.-отвърнах аз и подадох ръката си,за да се здрависаме.

-Бен!-изрече името си.