Chapter 4

204 5 4
                                    

-Аз съм Ема.-отвърнах аз и подадох ръката си,за да се здрависаме.

-Бен!-изрече името си.

*************

Аз го погледнах объркано.

-Защо ме гледаш така?-усмихна се той.

-Щом се казваш Бен,защо онова момче което те повика те нарече Итън?-попитах го.

-Защото той е нов и още не ми е запомнил името.-засмя се той.

-О.-отвърнах.

Настъпи неловка тишина.

-Е,ето учебника.-подаде ми го.

-Благодаря ти!Къде да те намеря,за да ти го дам?

-Следващият час ми е свободен затова можеш да го оставиш на Ралф във фоайето.-отвърна той.

Аз кимнах,той се сбогува и всеки тръгна в различна посока.Часът по Химия мина бързо ние не правихме нищо,затова реших да напиша бележка на Бен.

"Благодаря отново за учебника"
-Ема

Оставих бележката в учебника и след като звънецът би тръгнах право към фоайето,за да го оставя на този мъж Ралф.Когато отидох до бюрото му той ме погледна странно след което ме информира че мога да оставя учебника в една кутия.След като свърших с оставянето на учебника се запътих към майстора.От него взех новият си код,благодарих му,а през цялото време той ми разказваше за своето семейство и как внучката му Маделин сега се учела да кара колело.След часовете се прибрах директно вкъщи.Когато отворих вратата в къщата нямаше никой,качих се горе преоблякох се и слязох до хладилника,за да обядвам.

"Няма да ме има следващите две седмици,изникна нещо важно в Бостън"
-Мама,обичам те!
Псп:има достатъчно храна,оставила съм ти пари на плота.

Това пишеше на бешежка залепена на хладилника.Отидох до плота в кухнята и видях,че тя ми беше оставила хиляда долара.За нея това са нищо.Ако майка ми беше тук щяхме да вечеряме нещо като суши или някаква манджа,която е с много сложно произношение.Но тя не е тук затова ще ям пица или ще си направя пуканки.Или може би и двете.Пуснах си четвъртият сезон на "Приятели".И докато се усетя бях заспала.

*********

Сутринта станах,часът беше към 6:45.Взех си душ.Докато бях в банята си мислех,че аз вече съм готова за това да живея сама.Фактически аз живея сама през повечето време,майка ми или е в Бостън или е на някакво интервю.За 365 дни тя прекарва само около 100 вкъщи.Но аз я разбирам прави го за мен обаче и аз имам нужда от внимание.Ами приятелят ѝ,горкия,той е много добър човек,но тя направо го подлудява.Той ходи с нея на всякъде.Сигурно дори в момента са някъде двамата.

You make me happy/Правиш ме щастливDonde viven las historias. Descúbrelo ahora