You make me happy/Правиш ме щастлив

Chapter 9

*******6 месеца по-късно*******

Гледна точка на Ема

Събудих се от светлият слънчев лъч минаващ през щорите на прозореца ми.Погледнах часа,беше едва 9:00.Станах и отидох до огледалото,оправих косата си,след което се запътих към банята.Измих лицето и зъбите си и понеже съм най-голямата късметлийка докато оставях четката си за зъби бутнах кутията с дамските си принадлежности.

Той се разсипа в мивката при което събори кремовете на земята.Всичко беше голяма бъркотия.След като събрах всички кремове и други неща се върнах отново в стаята си.Реших да подредя програмата си за училище,отворих лаптопа взех листа и започнах да въвеждам предметите като всеки беше в различен цвят.

Гледна точка на Бен.

9:30 е,събудих се преди 2 часа,мислех да отида до къщата на Ема,но дори след вчерашнкте събития съм сигурен,че все още ми се сърди че разбих главата на онова момче Том.След 10 минутно размишляване,грабнах ключовете и тръгнах.Когато стигнах до у тях,се замислих че тя сигурно все още спи затова ще вляза през моя вход.Под "моя вход" разбирайте прозореца на стаята ѝ.Да,спалнята ѝ е на втория етаж и за моя радост майка ѝ е избрала къща в която,точно до стаята на дъщеря ѝ има малка градинка до която от улицата се стига много лесно.

Отворих прозореца по най-лекият наичин,винаги беше отключен.Погледнах към леглото,но нея я нямаше,обърнах се към бюрото и тя беше там.Правеше нещо на лаптопа си.Приближих се,бях толкова тих че дори аз не чувах собствените си крачки.Бях зад нея и сложиш ръце на очите ѝ,тя се стресна за момент след което хвана ръката ми,увеящрявайки се че съм аз.

-Познай кой е!-казах аз наведен до ухото ѝ.

-Не знам,сигурно някой задник пак е влязъл в стаята ми.

-Хах,туше.-засмях се аз.

Аз махнах ръцете си и тя повдигна глава без да става от стола,за да ме погледне.Аз я целунах.

-Добро утро!-прошепмах в целувката ни.

-Добро утро!-отвърна тя.

След това продължи с работата си.

-Е,как си?-попита ме тя.

-Добре.А ти,какво правиш?-отвърнах.

-Подреждам програмата си.-отвърна без да ме погледне.Това ме накара да се засмея.