Chapter 2

265 6 0
                                    

-Хей!-каза момчето и подпря лакетя си  на шкафчето до моето,бяхме на около 20 сантиметра разстояние един от друг.

Аз се стреснах и подскочих.

-Хей!-отвхрнах супер остро.Дори не го погледнах.

-Извинявай,че те стреснах.-засмя се той.-Не го направих нарочно.

Обърнах се към него.Боже,това момче е толкова красиво.Погледнах го в сините му очи и имах предчуствието,че ще потъна в тях,те бяха сини като океана или като небето.Косата му беше руса,дори по-руса от моята,но беше наистина красив.Усмивката му беше ослепителна,с перфектни зъби.

-О...аммм....ъъъ.-не можех за намеря думи-Няма нищо.

-Ти си новото момиче,нали?-попита той отново с усмивка.

-Ъмм,да.-казах аз тихо.

-Хей,Итън хайде,чакат ни!-провикна се едно чернокосо момче зад него.

-Беше ми приятно,но трябва да тръгвам,ще се видим по-късно.-каза той и ми намигна.

Аз не казах нищо.Едва ли той ще иска да ме види отново.Очевидно той е много общителен и може би е супер известен в училище"А може и да е обикновенно момче глупачке,и просто да иска да те заговори,защото си красива" каза ми съзнанието ми.Не е възможно пък и аз не харесвам такива момчета.По точно такъв тип момчета.Докато вървях към стаята,по Литература си мислех какъв е моят тип момчета.Да имала съм гадже,но само едно.Мислех,че той е моето момче,знаете това с което ще заживеем заедно и ще имаме деца.Е да,ама не,оказа се че той наистина е много мило и добро момче но ми е изневерявал във всеки удобен момент.Той не беше кой знае какво.Косата му беше черна,беше с кафеви очи и беше една глава по-висок от мен,наистина беше много мил,правеше ми комплиметни и ми подаряваше подаръци ей така без причина,казваше ми че съм най-красивото момиче и че никога няма да ме нарани.Друг път.Когато влязох в стаята там нямаше никой освен господина.

-Какво правиш тук?-попита ме той объркано.

-Ъмм,това е стая 17,нали?-питах.-Имам час тук.

-Не знаеш ли?Всички ученици пропускат този час.-каза той.

-Оо,аз...ъмм...не знаех.-казах и тръгнах към вратата.

-Но идвате за следващия!-каза той с малко по-висок тон.

-Разбира се!Но в колко часа трябва да съм тук?-питах аз

You make me happy/Правиш ме щастливOnde histórias criam vida. Descubra agora