Името ми

Контролът

Никой не каза нищо. Не знаехме какво да направим.
-Бързо, да му помогнем!-Ния се затича към него.
Аз предложих да го заведем в нас. Всички го вдигнахме и пренесохме до джипа.
Стигнахме до къщата, отворихме вратата и се опитахме безшумно да го пренесем на втория етаж в мойта стая. В нас беше само сестра ми, но все пак да види гаджето ѝ така не беше добра идея. Е все пак опитът ни се провали. Ана излезе от стаята си и започна да ни разпитва какво става с приятеля й. Обяснихме ѝ, че просто здравата се е напил и има нужда от почивка. Влязохме в стаята ми и го поставихме на леглото.Никой не можа да заспи, освен Зак. Е той нямаше много голям избор.
На сутринта той се събуди и ние го попитахме какво стана, . Имахме толкова въпроси, на които искахме отговори.
-Помня, че видях големи черни пера да падат от небето.След това не помня нищо, освен, че се събудих пред едно момиче и единственото нещо, което беше в съзнанието ми беше, че трябваше да я нараня, но заклевам се ,не исках да я убия!
-А ти? Какъв беше този писък? Какво каза и как Зак излетя толкова далече?!-Мак искаше обяснение. Лошото е, че и аз не знаех как стана това вчера.
-Нека се фокусираме върху това, че той уби човек.-Опитах се да прехвърля вината върху приятеля ни.
-Какво ще правим?-попита Иян.
-Да отидем на семейната ни вила и да решим какво да правим!-предложи Зак.
-Да и да ни изпиеш кръвтта!-заяде се Ния.
-Et me solum.-каза Мак, взирайки се в нас.
-Какво?!-попита Иян.
-Това беше изречението,което Ерик каза. Още ми кънти в главата. И ако вампира се опита да ни нарани, Ерик ще ни предпази. Знам, че не го контролираш, но имам предчувствие, че всичко ще е наред.
Тогава знаех, че трябваше да ѝ се доверя, защото винаги като предчувства нещо е права. Абсолютно винаги.
-Добре, но да се подготвим.Ерик, наблюдавай Зак! Иян ,купи храна!Мак ти ела с мен, за да купим едни неща, окей?!-Ния беше сериозна. Винаги ,когато ни командва е за добро. Като по-малки ни командваше така ,за проектите в училище и благодарение на нея ,винаги изкарвахме добри оценки, така че решихме просто да я послушаме.
-Чакаме се пред Ерик след час, ясно?!-Добави тя.
-Окей! Да действаме, приятели!-каза Иян.
~ЕДИН ЧАС ПО КЪСНО~
-Преди да тръгнем ,трябва да направиш нещо.-казах на Зак.
-Какво!?-той ме погледна учудено.
-Не можеш да си със сестра ми, докато не започнеш да се контролираш, това е най-доброто за нея в момента.-Не исках да бъда груб с него, затова просто му го обясних, нормално.
-Прав си!-Зак изглеждаше тъжен,наистина не искаше да я нарани.
Моля?! Той ,прав ли ме нарече?! Никога, когато съм му казвал какво да прави или как трябва да постъпи не ми е казвал, че съм п...
*вратата на стаята си отвори*
Ана влезе и прегърна Зак.
-Имаш 5 минути. Аз ще сляза долу .-никога не съм мислел,че ще накарам някого .да разбие сърцето на сестра ми. Обикновено пребивам тези, които го правят, а сега ми идеше да се ударя сам.
Излязох от стаята и слязох по стълбите и в тази момент ,се чу звънеца. Отворих входната врата и видях Ния.
-Трябва да ти покажа нещо!-тя звучеше странно.
Отидохме до джипа. Мак седеше на предната седалка.
-В багажника!-посочи Ния.
Отворих багажника ,където имаше кашон с огромна верига и друг кашон с всякакви видове оръжия.Дори не исках да знам как се е сдобила с тези неща. Просто знам, че ако си е наумила нещо е готова на всичко за да го направи.
Иян се появи от някъде с около осем торби храна. Прибрахме нещата и влезнахме в колата. След около две минути Зак слезе и изглеждаше по-тъжен от всякога. Ния запали колата и потеглихме към хижата.
-Слушай ме ,обещавам ти, че ще те научим да се контролираш, възможно най-скоро, за да си отново с нея.-промълвих.
-Ако вече не е късно.- измрънка той.
Чакаше ни дълъг път. Хижата на Зак беше на четири часа път от тук. Всички мълчахме през цялото време. Имах чувството, че нищо в приятелството ни нямаше да е същото..... поне не трябва да се тривожим за училище....най-малкия ни проблем :)