Името ми

Странникът

Спеше ми се. Беше четири часа сутринта, а от Зак нямаше и следа. Имам чувството, че за тези часове съм ходил толкова много, че и аз самия съм се изгубил.
  Седнах на един отсечен дънер, за да си почина. Изведнъж чух шума от чупене на пръчка зад мен. Обърнах се и видях Ния.
-И аз не мога да го намеря, ако искаш да се върнем в хижата и да чакаме, ако случайно се прибере, а ако не утре пак ще го потърсим.-предложи Ния.
-Добра идея, но не знам на къде да тръгнем.-отговарих и.
-Аз оставях знаци, там от където минавях. Не съм толкова глупава. Хайде да тръгваме!-тя се усмихна и тръгна.
     Стигнахме до къщата, където Мак и Иян вече ни чакаха.
-И ние се отказахме.-каза Иян.
-Ерик искаш ли да поговорим?-попита ме Мак.
Аз кимнах одобрително и се отдалечихме на около пет метра от къщата.
-Знам, че не е най-подходящия момент, но искам да ти обясня защо не ви казах. Не исках да го крия, просто настроението ми беше скапано заради родителите ми.
-А защо Иян знаеше.-наистина не разбирах и исках отговор на този въпрос.
-Ами той беше първия, който разбра, но когато му го казах майка ми без да чуя влезе в стаята и ме чу, после и двамата с баща ми ме обиждаха и тормозиха. Беше ужасно родителите ти да ти казват че не струваш, само защото си себе си и просто вече нямах желание да го споделям.-тя каза през сълзи
-Всичко е наред!-успокоих я.
-Хора,вижте!!!-Ния извика.
Отидохме пред къщата и видяхме как от гората идваха двама души ,единият беше красив мъж, който обаче беше непознат, той помагаше на едно голо лилаво косо момче да ходи.Веднага познахме приятеля ни. Отидохме при странника и му помогнахме със Зак. Пренесохме го на дивана на първия етаж и го завихме с одеяло.
-Ъм, благодаря че помогна на приятеля ни, но кой си ти?
-Аз съм Дейв и мога да ви помогна. Мога да те науча на магии, а него мога да науча на контрол.-каза непознатия сочейки към мен и към Зак.
-Как знаеш за всичко това?-попита го Ния.
-Знам за всичко това, защото на мен ми се случи същото преди месец.-каза Дейв.
-А как знаеш за нас? Как ни намери?-Иян попита агресивно.
-Магия! Дълга история... Ще ви обясня утре, но за сега за теб ще ти подаря това.-Дейв погледна към мен и ми подаде голяма книга. Прелиствайки страниците го попитах как да я прочета като е на друг език.
-Заклинанието ,,Et me Solum" също е на друг език, но го използва, нали?-той се усмихна и тръгна към стълбите.
-Доста нагло от твоя страна. Да не помисли, че ще спиш ту?--Заяде се Ния.
-Ами всъщност да!-намигна ѝ той.
-Оставете го. Той ще ни помогне. Предчувствам го.-каза Мак и очите ѝ за миг станаха сиви, но после пак станаха кафяви и си помислих, че си въобразявам.
  На другия деннразбрахме нови неща за Мак. Научих много за магията, а Зак се научи на контрол и на някои свръх естествени трикове.
Дейв ни разказа за похитителя на Зак и нещата се оказаха още по мрачни и зловещи. Тогава разбрахме, че ще ни трябва неговата помощ.............